За последно,
заедно сме.
Единственото ми желание,
сякаш осъден съм на смърт,
и е последно:
да помълчим.
И ето:
единственият звук
на всемира
е тишината.

Докато мълчим
жива е надеждата,
че няма да настъпи
неизбежното:
докато мълчим.
И всеки миг безценен е:
безкраен.
И недостатъчен:
докато мълчим.

Да помълчим,
о, Боже,
да помълчим:
има ни
докато мълчим.