Не те препъват дори стиховете,
сграбчваш гривата на дъжда и препускаш с него,
нощта е нощ среднощна,
планините са дълбоки
и бавно-сладостно
потъваш във небето:
ласкава, огромна, синя книга.

Синя книга, силно пее:
Откога се е, мила моя майко ле, зора зазорила...
Силно пее, черно плаче.