Има мигове, обикновено нощем,
когато нуждата да сториш някому добро
става тъй непоносима, неотложна,
а ти си сам, спят децата ти, жена ти,
всички са далеч от теб:
кому да сториш някое добро,
че да се пречистиш от несторването му?

Тогава пишеш стихове.