Припекува се светът, светът още слънцето,
сладостно протяга се и въздухът, умилква се о моите нозе,
обзема ме някакво смиреномъдрие, нищо не желая,
не ще ми се дори да съзерцавам, да мисля, а само да се излегна,
кощунство би било да го не сторя, мързи ме и да мигам, очи затварям,
стоя неподвижен, тъна в бистра кротост,
в ума ми бавно чезнат и последните слова:
леност
     тишина
          спокойствие
               безметежност
                    безделие
                         услада
                              нега
                                   блаженство
                                        безпаметство.
          Колко хубаво е
     нищо да не правиш
и след туй да си починеш.

                                   За умора и отмора ви разправям.