Дългокосите слънца на твоите палми,
червената самота на твоите залези,
дълбоката зеленина на твоите равнини,
синята бавност на твоите реки,
белите черкви между планината и небето,
празничната чистота на въздуха над твоето високо плато.
Прашната умора на твоите безкраища,
просяците, които ме обвиняват с празните си длани.