Стоил Рошкев

поезия, проза

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Cybermodernism*
и л и
Бил умрял авторът ли - Ха-ха-ха

/а н о н с /

 

Стоил Рошкев

 

         На 11. 09. 2001 г. [атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк] се състоя официалната промоция на кибермодерната епоха. Управлението на 3-та планета в системата на спектрален клас G - жълта звезда, наречена Слънце, бе осъвременено в унисон с новите високи технологии, в унисон с виртуалната реалност. Новата заплаха [враг] - световният тероризъм бе представена глобално не посредством разказ - бил той голям или малък - а чрез образ. Тероризмът бе видян поголовно, от милиарди очи. Управлението на общественото мнение и на обществените моди значително се усъвършенства. Далеч по-качествено вече могат да бъдат имитирани всевъзможни гледни точки. Cybermodernism. В кибермодернизма са в наличие територии, в които относително се позволяват всякакви идеологии и могат да бъдат поместени всички образи и разкази (и разказите за края на големите разкази). Експлозия от образи, линкове, прочити. Отново: кибермодернизмът е врата в закона, отвъд начала и крайове; мъжко-женско. За всички дихотомии от таблицата на Ихаб Хасан има пространство. Отвъд модерно-постмодерно, отвъд реалност-виртуалност, република-монархия. Всяко твърдение е вярно и не е вярно. Кибермодернизмът е бягството от отговорност /за кибернетиците, за авторите/, врата в закона. Тоталният безконтрол и контрол. Това е най-хитрото засега управление. Всичко е еднакво с всичко. Сливане. Без последни инстанции, без доказателства, без първоизточници. Без без. Едни предпочитат реализъм, други символизъм, в кибермодерното съществуване има пространства и за обиталища на поезията и за руините на тези обиталища. Което те влече, което ти се удава и отдава, то е вярното. На този етап кибермодернизмът владее останалите изми. Поощряват се и бардовете, и ултрасите, защото управлението е недостижимо, то е в друго пространство, даже да искаш да го застрашиш, то е незастрашимо. Нов световен ред. Демокрация. Няма проблем за автора, да се преструва на умряла лисица. В кибермодернизма гласоподавателите [читателите] не улавят, че са управлявани, че желанията им всъщност не са техни; те са управлявани да имат такива желания - дори, когато желанията им са сами да пишат творбата. Бил умрял авторът ли? Ха-ха-ха. Преструва се само на умряла лисица - че уж читателят сам пишел творбата. Ха-ха-ха. Нека робите да продължават да не знаят, че са в свят на кибермодернизъм…

 

 

 

---

 

*от Кибернетика - от англ. Cybernetics по гр. кхвеснзфйкЮ /фЭчнз/, което кхвесню - управлявам; кормчия, рулеви. 1. Платон използва термина и в значението на изкуство за управление на държавата. Като наука за управление на държавата кибернетиката е определена и от А.М.Ампер в неговия опит за класификация на всички човешки знания. Оттук и губернатор, губерния и пр. 2. Наука за управление, връзки и обработване на информацията, изследваща т. нар. сложни кибернетични системи - компютри, човешки мозък, човешко общество и тути кванти. Значението на термина е модернизирано както от Норберт Винер, публикувал през 1948 г. труда си Кибернетика или контрол и връзки в животното и машината, така и от Уилям Гибсън, който пуска в обръщение понятието киберпространство (автор на трилогията за матрицата - Невромантик, Нулев брояч, Мона Лиза Овърдрайв). Както е известно, за романа на У. Гибсън Невромантик [изд. 1984] е даден етикетът: библия на киберпънка.

 

 

Електронна публикация на 18. юли 2004 г.
г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]