Рада Панчовска

поезия

Литературен клуб - 20 години! | нова българска литература | страницата на авторката

 

ПРИМИРИЕТО

 

Рада Панчовска

 

 

Въоръжавам се до зъби само с търпение,
единственото ми оръжие е моят стих.

 

Знам, всеки действа, както му подхожда,
мирът извира не от слабост, а от сила.

 

Щом глад да се разбираме ни води - сме на прав път,
където, срещнеш ли човек, събрат печелиш.

 

Къде съм тръгнала и аз, за смях ще стана,
но мене Мечка ме е раждала и от мечки не ме е страх.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. юни 2004 г.
Публикация в кн. "Анонимният успех", Рада Панчовска, Изд. "Стигмати", С., 2001, ред. Малина Томова
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]