Спомени

Яна Монева

вятър нахлува в прозорците -

шумоли,

                     завърта се,

                                             блъска -

изборите на тялото

в опита да улови
с въздуха,
белезите на мисълта...

някъде там
вкуса на разочарованието е
пясък, прах,
полепва 
по кожата и по сенките,
на хора,
изгубили близост -
от тях се отдалечавам – 
внезапно,

те от мен 
бавно...

виждам ги  зад стъклото
на минало  време
докато си поемам въздух -

и се чувам да казвам:

„Аз съм точно тук,

където искам да бъда!“