Яна Монева
поезия
Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора
Мога
мога да мина през едно и също място и да се чувствам различно.
Изследвам това преживяване, а то е спомен, истинска тераса, над брега и скалите в Созопол -
била съм тук и се връщам различна,
като писмо в бутилка - глътнала думите на някого,
адресирани до самия него.
Къщата без покрив на брега е срината, част от стълбището
е в краката ми.
Електронна публикация на 10. януари 2009 г. г1998-2009 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!