Иван Мишев
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература
Нещо неизречено остава Като синор двама ни дели, Ти, недочула, невидяла, А мен от всичко ме боли...
Взрели поглед във кюмбето Непроумели простото "Защо" - Огънят гори, но само свети. Не топли пустото дърво.
Все нещо неизречено остава Като синор двама ни дели, Какво ти казах неразбрала, Какво не каза - ме боли.
Електронна публикация на 20. октомври 2003 г.
г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!