Понякога обичам злото,
както съм искала да го смажа
както съм искала да го няма.
Изпитвам луда страст
към слабото му, властно тяло.
Сякаш суха вейка от земята се размърдва, оживява...
Злото! Оживявам щом го видя.
Дори понякога не бягам
приятно е да ме обижда.
Точно то. Тъй крехко външно
с часовник и без дълги нокти.
Интересно е.
Искам да приклекна
полумъртва и замръзнала до него.
Ще почувства, че тази,
която се бореше с него е победена.
Тогава ще блъска,ще рита, ще хапе...
Злото! Любимото, силното!