Светлина бяла
струи от очите
на тъмнополата нощ.
Смешни надежди тя
хруска като солети,
а в същност те са
собствените й пръсти -
дълги и прегорели.
По-добре да вярвам в Нищото,
отколкото във видимия ужас.
Но не мога да порастна толкова,
защото съм длъжна да бъда равна с малките,
в епохата,в която боговете се самоизяждат.