След като българите избраха за свой роман „Под игото” (второто почетно място бе заето от постоянния нобелов претендент Антон Дончев), след като Лили Иванова вече пя в „Олимпия”, а Бетина Жотева тръгна да разбива с чукове клекалото в инсталацията на Давид Черни в Брюксел (впоследствие дамата се успокои с една черна бурка, наметната върху неприличната по нейно мнение част от художественото произведение), може да се каже, че новата ни културна революция е в основни линии завършена!
        Ако към тези събития, събрани само в последните няколко месеца, се прибавят класациите за най-кретенска песен за Евровизия, за най-безвкусна мис България и за най-голям дебил в реалити шоуто „Вип Брадър” (няма да споменавам инициали, за да не ме обвинят в неуважение към държавен глава, макар и бивш), ще се получи картина, която ще затъмни мечтите дори на най-закоравелите родни хунвейбини. Остава само да позалепим изпопадалите елементи от паметника пред НДК, да възстановим „Златният Орфей” (ако вече това не се е случило), и пеейки заедно с Йорданка Христова „Животът е Кубав” да си организираме най-голямото масово хоро на бившия площад „Девети септември” пред бившия Мавзолей по повод доживотното избиране на Г.П. за президент на бившата Народна република.
        Само че в България „бившите” неща и хора имат свойството да бъдат и настоящи, и бъдещи.
        Казват, че някои страни погребвали мъчително миналото си. Други като България предпочитат да абортират настоящето. Преди години имахме една единствена мумия и тя заемаше централно, почетно място в центъра на София. Като ученици ни водеха задължително да я гледаме и на въпроса защо там държат умрял човек, пионерската ръководителка ми даде отговор, който помня и до днес: „Другарят Димитров никога няма да умре!”
        Тогава се усъмних, но сега си мисля, че е била напълно права.
        Мавзолеят уж го няма, но мумиите от миналото са навсякъде. В „Голямото четене”, в парижката „Олимпия”, и даже в Брюксел. Като в библейската история за Голем, те се надигат и от други места – горе-долу от всички краища на родината и вече няма защо да ходим да ги посещаваме в Мавзолея, защото те са си навред сред нас: гледат ни от Вип Брадър, превърнали са в своя крепост готическата развалина НДК, а медиите, особено ония с германските пари, чрез ежедневни заклинания събуждат като в оня весело-страшен филм за мумията все повече мъртъвци. А само преди някакви си 20 години безгрижно пеехме от площадите на децата: „Комунизмът си отива, не бойте се, деца”. Прибързано заключение на незрели наивници! Даже и Кирчо Маричков с безграничния му оптимизъм сигурно не вярва вече в него! Румънският Дракула, симпатично чудовище с голям туристически потенциал, е вече на близо 300 години и няма намерение да се предава. Нашите вампирясали мумии – също! Те са навсякъде около нас в настоящето ни, макар и без туристически потенциал.
        Някои обаче вече дават заявка и за бъдещето.
        Защото нашата културна революция обхваща не само културата. Тя е тотална, мондиална, глобална!
        Тя включва кандидатурата на С.П. за генерален секретар на НАТО, както и по-ранната на неговия наставник С.С. за ПРЕЗИДЕНТ на ЕС. Без да забравяме плановете на Станишев и на лицето Ковачки (енергиен олигарх, любител на хардчалга, спасител на фолкс робини и временен покровител на литературата) за опасните български ядрени играчки. Или постоянните опити на президента да ревизира ангажиментите ни с ЕС, както и други малки и големи изненади, които ще бъдат сервирани на населението, след като за пореден път се яви на избори, така както по времето на развития социализъм периодично се явяваше в пунктовете за кръводаряване, които организираше държавата.
        И така, новата културна революция е почти завършена. Остава да разберем какво последно мисли Карбовски за „Истината за Лили Иванова”, за да можем правилно да се ориентираме в поставянето на този крайъгълен камък на нашата култура.
        След това със самочувствието на възродени да съберем най-после кураж и да кажем истината, която ни измъчва:
        - ЕС изобщо не ни заслужава и ще си го получи за всички мизерии, които ни организирва чрез Мануел Барозо, Майкъл Лий и Франц-Херман Брюнер.
        - НАТО е гола вода и да взема по-бързо да избира С.П. за свой шеф, та да се сложат нещата в ред, а Барозо да праща имейл на Кобурготски, преди да е размислил царят дали да не става пак я премиер, я президент.
        - Ония, дето раздават нобеловите награди за литература в Стокхолм, да се вземат у ръце и да ни предоставят полагаемото ни се, защото...
        - Холивуд да си гледа работата със скапаните си филми и да проучи как е произведен „Дзифт”, за да излезе от кризата. В тази връзка на наградата „Аскер” да бъде даден статута на „Оскар” и Брад Пит да НЕ бъде номиниран за нея.
        - Веднага да се отмени концерта през август на Мадона, защото не е пяла на 19 януари в „Олимпия”.
        - Вместо Дьо Вилпен за съветник на Станишев да бъде поканен Фидел Кастро, който, според някои слухове, вече не се изпускал.
        - Естествено всичко това да завърши с един огромен концерт с Йорданка Христова и Алла Пугачова, който да бъде предаван чрез специален теле-мост в Москва, Пхенян, Хавана и София.
        - Всички българи да изпратят есемеси за отваряне на „Козлодуй” и за признаване на Белоградчишките скали за първо чудо на света, като средствата от тях бъдат вложени в голямата благотворителна кампания на бивши членове на Политбюро „Искам бебе”.
        Естествено, есемесите на ромското население, няма да бъдат взимани предвид.

26.03.2009 г.