Беше тук!
Преди минути го видях –
единственият пасажер
на тази гара.

Мръсно бял безшумен котарак.
Пожела да остане анонимен.
Нашари с лапите си тротоара
във посока запад,
не изчака
близките да го изпратят
и прескочи коловоза ловко.

Шмугна се отвъд дървото
с двете лични имена.
Навярно няма работа за него тук,
а трудно се изкарват девет живота
без работа – той знае.
Решението е на запад.

Хората видяха
и последваха примера му.

Дойдоха всички.

Ето как скоропостижно
гарата им се напълни.

---

^* Стихотворението е писано по време на
поетическия пленер „Писане от натура“,
в Стара Загора на 4-ти и 5-ти ноември 2009 г.