ФИЗИЧЕСКИЯТ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА Й

Димитър Димитров

издишва пренебрежимо малко (с озоновата дупка),
допуска, че не вдишва.

безкрайно малък елементарен обем от тялото й
няма маса.

идеалното й черно тяло (с пясъка),
допуска, че не отразява.

морето отлага опростявания по кожата й.
във всяка вълна косата й става по-несъществена.
бризът свива смисъла на порите й.
само потъването има значение,
дали между песъчинките има достатъчно място и за нея.

на това ниво на абстракция
би трябвало душата й да пълни пяната,
плътта й да попива в пясъка,
костите й да се стриват в него.