СЛЕД ЛЯТОТО

Костадинка Лапкова

Игли,
забити по стените,
сухи мигли,
накапали по бузите и по носа му
от солената вода,
изсушени морски кончета
и избледнели водорасли,
морски дяволи
и виещи рапани,
не от спомен по вълните,
а от ламаринената болка
вклинена в нямата им
жилавост,
когато са ги пекли на брега,
майка му я купи тази кая
от рибарите
в седем сутринта,
във фризера ще се запази
чак до след зимата,
чак до след края на света
с петролното море
и падащите мъртви във водата
пред заколeние
квичащи гларуси.