Муха в самолета

Димитър Кенаров

Толкова високо за пръв път,
където нито една муха
не е летяла и където, ако не беше ти,
никой не би повярвал

как непринудено пълзиш
по илюминатора като по селски прозорец
с гледка към недостижима градина,
и навярно си спомняш

сладко от боровинки със сметана
или други земни блаженства
от своето кратко детство,
разцъфнали сини сливи, бяла акация,

жуженето в мързелив следобед
над ковчега на стареца,
когато все още можеше да чуеш
ехото от собствения полет

и беше достатъчно важна,
за да искат да те убият на масата.
Сега се движиш по-бързо
от всякога, за един сезон

обикаляш няколко континента
и хаотичните ти траектории
са изправени в директни маршрути
от точка А до точка Б,

очите, тези фасетни рубини
в съкровищницата на главата,
са ошлайфани до неузнаваемост
като гладки плексигласови стъкла,

през които гледката е една
и съща от всеки възможен ъгъл:
безкрайно небе, тук-там облаци,
необяснима паяжина от пътища.

Коя от твоите прародителки
си е представяла подобно бъдеще -
сгъваеми масички отрупани
с вакумирани полуфабрикати

и ти, неутешима, обърнала гръб
на всичко това, измършавяла
отпиваш плаха глътка
единствено от кафето със захар,

след което отново залепяш крака
за своя овален прозорец,
който - повярвай - никога
не ще се отвори за теб.

Малко насекомо с хилав хобот
и ненужни кристални крила,
даже Иона не се е чувствал
така самотен в стомаха на кита,

и ако самолетът случайно падне
в средата на великия океан,
само твоето четирибуквено тяло
няма да бъде открито, муха.

2002