Пуловер за кучето

Димитър Кенаров

Вече хиляда века те ни следват безропотно
от пещера в пещера, от къща в къща
и ни гледат как се навличаме с кожи,
одрани от техните братовчеди - вълците,
или с вълна от овцете, за които те се грижат,
или със скъпи брокати и коприна;
гледат как ние, обезкосмените им господари,
купуваме шикозни шалове от магазините,
а после с камшик и псувни ги заставяме
да теглят шейни към северния полюс.
Те нито веднъж не ни се оплакаха,
дори когато студът носеше тяхното име.

Слава тогава на бабите от моя квартал,
оплели пуловери за своите пудели,
самотни жени, които навярно нямат внучета,
или може би имат излишък от прежда,
светът, мисля си, не е чак толкова жесток,
щом още се среща обич, която облича.
Намотани като нажежени реотани,
тези питомци стоплят всяко дърво и корен,
и зимният вятър вече не ще ги ухапе,
и този, който ги гали, ще бъде опарен.

ноември 2004