Димитър Кенаров
поезия
Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора
Антихрист
След седмия тромпет трябваше да изляза на сцената.
Публиката от 666 зрители крещеше
Звяр! Звяр! Звяр! Звяр! Звяр!
Страхувах се. Театърът никога не ми е бил в кръвта. Винаги съм бил самотно животно.
Какво очакваха? Войни, трагедия, патос, Шекспир?
Не мога. Нямам талант за злодей.
Аз просто искам да ме оставят на удобен фотьойл, с чаша вино в ръка и новата стихосбирка на божествения поет Димитър Кенаров.
Електронна публикация на 21. декември 2009 г. г1998-2010 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!