Гергана Златкова

литературна критика

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

Отражения от сферата на света в поезията на Андриана Спасова

 

Гергана Златкова

 

Корица на книгата

 

         Началото на този текст бе поставено от един диалог, започнал от непринуден разговор и продължил под формата на писма между автор и читател. В литературната история са известни много такива епистоларни дискусии, също колкото университетските дебати между студенти - все форми на диалог, даващи свобода и пространство на идеите, на мисълта. И може би, този текст щеше да бъде представен под формата на писмо, но аз настоях, че един, макар и кратък, литературен анализ, винаги би могъл да допринесе повече за подстъпите към посланията на една книга, отколкото набързо щрихиран отзив.
         Андриана Спасова е с утвърдено име сред младите български поети и първата й стихосбирка „Сферата на света“ всъщност е реализиране на голяма част от вече познати на читателите нейни творби в ново, по-мащабно цяло. В това до известна степен личи завършеността на един нелесен творчески проект… Но същевременно тази завършеност не е завършеност, защото и заглавието, и самите текстове подсказват едно спираловидно продължение, осъществяващо се именно чрез поредното „затваряне“. Фигурата на сферата е идеално оформена, израз на неизчерпаемост… Следователно още от заглавието „Сферата на света“ и от твърдението на Петър Чухов, поместено на гърба на първото за сега издание, че тази книга „настоява да бъде четена многократно и обещава, че всеки път ще се погрижи за хармонията между изненада и съпреживяване у четящия“ - много точна оценка на качествата и достойнствата на тази стихосбирка, читателят е подготвен за срещата с един, на пръв поглед непретенциозен и непринуден, поетичен свят.
         Този поетичен свят привидно е поставен във възрастови рамки. Първото стихотворение „Живи играчки“ е посветено на детството и интересът към света, а последното „Любов“ на споделената любов. Под тази привидност имплицитно е вмъкната темата за любовта, която по- нататък става все по-видима, за да се появи експлицитно в последната творба.
         Стъклената сфера – метафора за света, подсказва невъзможността нещо да се скрие, чистотата, изяществото и крехкостта на човека в съвременността. Снегът обаче не е истински и сферата се оказва прозорецът на детето (лирическият Аз), което вероятно вижда пред себе си приказна стъклена сфера със снежинки и снежни човеци. „Някой“ бързо обръща и върти сферата, за да накара снегът в нея да вали. Като такава стъклена сфера ние можем да разглеждаме цялата стихосбирка до самия й финал, при условие, че, вместо сняг, в нея ще бъдат представени други неща - отражения от сферата на истинския свят, предизвикващи учудване при всеки допир, досег и опит за опознаване, пленили въображението на поетесата. Затова и в „Зимна приказка“, поместено малко след първата половина от стихотворенията (почти в средата), се разказва за една по-различна Коледа, която може да мине без ритуалите и символите, но не и без цветя, пликове с бонбони и подаръци, т.е. чудото, очаквано от децата. Но тези, които ги раздават, са „луди“, защото „няма кой да ги получи“. Вярата в чудото е угаснала, празникът е опошлен, сведен до ритуал. Тези, които получават подаръците, цветята и бонбоните, са обезличени: „няма кой да ги получи“. Но дори и в това и именно чрез това Коледа живее, Коледа я има. Защото лудостта с подаръците, цветята и бонбоните превръща Коледа в празник, в една чудна суматоха, подобна на света в стъклената сфера, попаднала в детските ръце. Детските ръце са ръцете на хората, макар и пораснали - в тях е силата да превърнат ежедневието в чудо, в нещо прекрасно. Неслучайно играчките в първото стихотворение са „живи“.
         Второто стихотворение „Накъсване на небесата“ разказва за творческото пренареждане на небето чрез полета, осъществен в мечтите, който накъсва небесата и отново ги съединява. Летенето е мотив в още няколко стихотворения, за да се превърне в приземяване със споделената любов в самия финал - в „Любов“. Нишката с мотива за сътворяването, започваща от сферата в детските ръце и накъсването на небесата, продължава и в „Камъни“ : „Вая камъните, /които хвърляш“ и в „Лодка“: „Режа водата./Сидхарта се смее/ и мести вълните“. Успоредно с нея имплицитно продължава друга нишка, подхваната от „Живи играчки“ - на прозрачността и отражението в „Стълб“; „Камъни“ и „Лодката“.
         В „Стълб“ фигурата на пясъчния часовник сякаш е израз на „клетъчно деление“ на прозрачната сфера, от което следва сферите да се превърнат в две отделни сфери. Но това е само привидно, защото любовта има чужд център, не собствен. Следователно разделянето; разполовяването всъщност е сливане в едно общо цяло и чрез това четвърто стихотворение се избистря рамката поставена още от отражението в „Живи играчки“, където през прозорецът вероятно се наблюдават две деца. Така темата за любовта оформя рамката, обрамчваща сферата на света в стихосбирката на Андриана Спасова. И винаги, описвайки всичко останало, по един или друг повод, по един, или друг начин, авторката ще се завръща към темата за любовта. Любовта към близките, към семейството, към хората въобще, към науката, към изкуството, към любимия – въобще любовта!
         В „Камъни“ лирическата говорителка е ваятелка. Тя изглажда камъните, които онзи, към когото се обръща, хвърля в нея. Следователно тя е реката, в която къщите танцуват, реката чийто остриета хвърлящият не смее да прекоси. Всеки новоизгладен, новоизваян камък се превръща в част от Вселената и от Хаоса. Завихрянето на снежинките, пренареждането на небесата се е превърнало в пренареждане на камъните, за да се преобрази в пренареждане на водата чрез нейното разрязване в „Лодка“. И отново отражения чрез водата, в която всъщност се оглеждат и небесата. Разрязването на водата в „Лодка“ е повторение на накъсването на небесата в „Накъсване на небесата“, ваенето на камъните в „Камъни“ и изтичането на песъчинките в пясъчния часовник в „Стълб“ и завихрянето на снежинките в сферата („Живи играчки“).
         Мотивът със завихрянето и ваенето отново присъства в следващата творба „Туп“, за да подскаже, че не е прекъсната нишката на още един мотив. Мотив, който се долавя повече осезаемо, отколкото да бъде осмислен при първия прочит на първото и следващите няколко стихотворения - съзерцанието. Вглеждането в другите и в себе си. Една двойственост, която не се отнася непременно за двойници. Двойственост, чрез която лирическият Аз търси начин да открие общото между себе си и отделните неща от заобикалящият го свят, между себе си и всички хора, между себе си и своят възлюбен. Разбира се, съзерцанието е и начин да се осмисли смисълът на началото и края на съществуването, на пълнотата на живота. И отново чрез есента читателите се завръщат към сезоните и възрастта, към въртенето на сферата, към небето, земята, посоките, времето.
         В „Изящна рамка“ имплицитно е вмъкнато обрамчването на творбата в рамки, чрез затварянето на художника в две кутии - „рамки“ и спираловидната форма на самата стихосбирка чрез „боичките“ и „спиралите“. Но спираловидната форма започва от сферата, от завихрането на снежинките, от летенето, от реката („Камъни“; „Лодката), от стълбът - пясъчен часовник („Стълб), от течението, което „е обратно на заученото дотук ляво-дясно вървене“ („Лодка“), от завихрянето на листата в „Туп“, от „Минотавър“, от осите, които се вихрят без царица и въобще цялата суматоха в „Столица“, както и от „Библиотеката в Гълъбарника“ (това е по-известно на онези, които са запознати с почти лабиринтната структура на Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“, неслучайно именно в Гълъбарника са навити пружините на капана за гълъби - студенти слависти; Гълъбарникът се оказва един от центровете (капаните) на лабиринта); в мастилените спирали, които „не предпазват от потъване“ („Око“) и др. Читателят се среща ту с един пясъчен часовник, в който са преплетени същностите на двама влюбени („Стълб“), ту с получовекът- полубог, с Минотавърът и с Ариадна (Андриана) – едновременно създателка на лабиринта и онази, която може да спаси попадналия там, Тезей. Поетесата вмъква още един момент на колебание между „Писателят и режисьорът“, който провокира читателя да се замисли, дали пък, освен като читател, не е поканен и като зрител. В крайна сметка лабиринтът има много общо с формата на агора, на театър, на арена, на сцена, на трибуна и въобще на всевъзможни конструкции от концентрични кръгове – рамки, каквито са и формите в резултат от завихрянията на снежинки, листата, осите и др. в различните стихотворения. Архитектурата на лабиринтът на домовете и на дворецът в Кносос (Крит) символизират именно сферата на света с огненото кълбо в центъра - със съзидателността и разрушението на огнената стихия. И неслучайно, освен зимата в „Живи играчки“, читателят се среща с още зими в „365-ият ден“; „Зимна приказка“ и др., а също така с много есени, пролети и лета, за да достигне до коридорът и ескалаторът в лабиринтът, в който поетесата се „тюхка“, че би било чист късмет да изхитри живота („Дежа вю“). А всъщност, по-важно е да се пребори и умъртви смъртта („3.14“), наместо да се предявяват претенции за живота. Идеята за победата над смъртта е другото лице на изхитряването на живота. Ако човек успее да надхитри живота, то той ще успее да победи смъртта. Но самият начин на полагане на тези идеи подсказва, че следва ново завъртане в магическия свят на „Сферата на света/живота“.
         След това обширно въведение за формите и фигурите на текста и за някои от основните опорни точки и стратегии на четене и тълкуване, е редно да се обърне внимание на други не по-малко важни теми, идеи и мотиви в стихосбирката „Сферата на света“ – отражения от реалния свят.
         Подобно на много модерни поети, Андриана Спасова продължава нишката с препратките към географски места (София; Цариград; Атон; Одрин; Америките; Вардар; Париж; Тоскана; Помпей и др.) и допълнителното топографиране не само върху картата на определено място („101 далматинци/ пренареждат столицата/ откъм подземието;/маркират територия/ по кучешки…“ („Столица“); „зад Попа“ („Оттатък“); „Тук“; „Златна рибка е банален плаж…“ ; „Има бисери по цялото крайбрежие“ („Заровен плавник“); „Блок 207“ и др.) , но и върху небето („Човекът, отглеждащ звезди. / От едната точка до другата…“ („Афала“)); кожата („Точки по кожата“); в окото („ Има числа/ в окото ми. Мастилено петно/ се е загнездило в зеницата… „ („Око“)) и др. Като изключим пренареждането на столицата по кучешки, което до известна степен напомня на удължаването на Карпатите върху географската карта от една котка в „Приключенията на добрият войник Швейк“ на Ярослав Хашек, и звездната карта, топографията по кожата и в окото са вид продължение на рисуването по кожата и камъните от предходни по ред стихотворения. Вероятно имплицитно в тях можем да открием и маркировката на влюбените върху кората на дървото и татуирането на кожата, както и много други идеи и мотиви.
         Вещите и предметите (накити, ножица, лодка, боички, химикал, молив, грим, плавник, камъни, червило, сфера, книга, пейка, музикален инструмент, фреска, орнамент; кълбо от прежда и др. ) са начин допълнително да бъдат „топографирани“, очертани, щрихирани места, настроения, чувства, емоции, изводи за живота и др.
         По подобен начин, чрез имена на места, герои, личности, предмети от Античността, историята, изобразителното изкуство, литературата (Медуза; Хефест; Минотавър, Новата Венера; фреска от Помпей; орнаменти от Тоскана; смуглата дама от сонет 127 на Шекспир, йеромонах Спиридон, Яворов, Емил Щайгер; Емил от Льонеберия и др.) поетесата пресъздава атмосферата на работния кабинет - отрупан с информация от всякакво естество по отношение на хуманитаристиката. Не е случайно присъствието на библиотеката в Гълъбарника, на множеството книги и приписки, въпросите от областите на историята, философията, естетиката и изкуството - често подсказани и от мотото в началото на няколко стихотворения.
         Същевременно не би било редно да пропуснем факта, че за изграждането на поетичния свят във въпросната стихосбирка основна роля изиграва и математическо-философският подход, характерен за автори като ВБВ, Иван Христов, Мария Калинова и др. Освен географията и физиката в този подход могат да вземат участие алгебричните величини от координатната система, всевъзможните ръбести, валчести, правилни и неправилни пространствени и други геометрични фигури, както и споменаването на числа, координати, връзката между музиката и алгебрата, дати, часове, години, километри, граматика и др. Например съчетанието на земното притегляне с 3.14, свързването на Гамата и Делтата едновременно с преводът от старогръцки и с математиката, чрез изминатите разстояния в тичане и физическа умора. Една непрестанна виртуозна игра със значения, с придвижването на понятията в границите между различни семантични гнезда. Игра, характерна за светът на вещите, изненадите и откритията, принадлежащ на децата и обгрижван от тях.
         Непринудено поднесените теми и съчетанията от вода, стъкла, прозрачности, огледала създават впечатление, че действително всички представени дотук неща са просто отделни отражения от ежедневието и вечните въпроси в кристалното кълбо на поезията. Разбира се, този замисъл има своето дълбоко и кристално като сферата послание – че всичко в живота е суета и че единственото истинско нещо, което си заслужава е любовта. Любовта като кълбото с нишката на Ариадна, с което хората могат да изхитрят лабиринта на живота и да победят смъртта. Ето защо темата за любовта е единствената, здраво пуснала корени в почти всяко едно стихотворение в „Сферата на света“.

 

 

 

---

 

   Андриана Спасова. Сферата на света. Издателство „Литературен вестник”. София, 2016

 

 

Електронна публикация на 03. май 2016 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]