Гаустине, като откликвам на молбата ти да преразкажа тази фотография, бързам да те предупредя, че в нея няма никакво знамение освен нирваната на един бавен следобед в Сараево и лентяйстването на троицата, които ще ти изредя по-долу, събрани по една случайност там в края на някакъв октомври.
         Тук седим отвън на кафенето встрани от чаршията, на малка квадратна маса с мушама, нарисувана в източна геометрия. Намирам Ориента по своему геометричен, и това е геометрия на лабиринта, геометрия на облото, имайки предвид линиите на витите баклави, витите коридори на тукашната баница, завъртените чалми на целувките от яйчен белтък. Витиеватата геометрия на сарая и сарайлията. Греховен лабиринт, отдето би те извело пението от джамиите по пладне (то не е излязло на фотографията), но за нас и тази благочестива ариаднена нишка е само част от шербетите на следобеда, омаломощена музика за християнското ни ухо. И ние ще останем още дълго тук, сред мухи и мюезини, всеки пред своето филджанче с отровно турско кафе и чаша чешмяна вода за свестяване.
         Сега ще ти представя, Гаустине, тримата от фотографията. Двама поети и една актриса, класическа компания. Актрисата, най-вдясно, е имала запомняща се роля на Лора. (Роля на Лора, кажи го бавно и ще усетиш как хрупа като локум с орехови ядки.) До нея е поетът, който беше писал как "ближат Яворов във Парка ученичките", и накрая аз, също преобличал се като фаталния чирпански поет и брал срам на една литературна вечеринка.
         Никой, разбира се, няма да признае романа си с Яворов, смутително съвпадение, което ще ни кара да тръпнем пред догадките си здрачни. Актрисата играе актриса, поетите - поети, без много патос, повече по задължението на ритуала и под лекото було на меланхолията: ...и ето ден - и ето тъмнина е.
         Щрак.
         Видиш ли, Гаустине, как се подреждат нещата в моменталните композиции на фотографията. Никога няма да разберем кой ни е наредил така, защо ни е събрал тук и кога ни е щракнал. Никога не сме обръщали достатъчно внимание на това, че Фотографът винаги остава вън от кадъра. А то, струва ми се, е знаменателно.

Твой Г.

     Пентагоните на Запада никога няма да разберат       
геометрията на Ориента.

Гаустин, Малки източни трактати

Да вкусим Ориента

О

Ориента
орнаменти
и геометрия
на кръглото
на кръгове
към сладкото на ада
със свита от мухи
виргилиеподобни
пропадане
из лабиринтите на баклавите
по сладките спирали на захарните пръчки
по лепкавите сфери на карамелените ябълки
надолу
из витите галерии на баници бюреци

грехът си има своя геометрия
тъй както геометрията има
своя география
и свой атлас
в невинните атлазени покривки
покапани неволно

...

аз бих останал доста дълго тук
на  дъното на тази маса
бих пушил на провала
мечтаейки чибук
следобеда бих коткал
бих мъркал като котка
с внимание
бих слушал на пчелите
пияни от боза
следобедната сводка

...

и ето ни така разлати
желирани от залези
и фотографии

         Познавайки увлечението ти по анархизма в младежките години и помнейки онова продънено куфарче с Бакунин, Кропоткин, Щирнер ("Единственият и неговата собственост"), все издания на тогавашната библиотека "Безвластие", смея да ти предложа, Гаустине, историята на още една семпла и без стойност за другиго фотография от оня октомври в Сараево. Потроших цял един ден да търся моста, където Гаврило Принцип, националист и анархист ведно (любимо съчетание на Балканите), застрелва от упор Австроунгарската империя в лицето, по-точно в гърлото, на престолонаследника Франц Фердинанд през ранното лято на 1914-а.
         Имах неблагоразумието да разпитвам за това място случайни сараевски граждани, които начаса ми хвърляха кръвнишки погледи и отминаваха сякаш не са ме разбрали. В самия край на деня някой се смили да ми укаже моста, който съм щял да позная по изкъртената плоча на тоя "srpski peder". И ето ме тук.  Минавам предпазливо по отсрещния тротоар, спирам се, прекалено нехайно паля цигара, а под якето стискам заредена "Смяна", непретенциозна и безотказна машина, както съм имал случай да се уверя. Леко потрепервам сякаш очаквам всеки момент да избръмчи оттук автомобилът на самия Франц Фердинанд. Минават всякакви коли, излиза студен вятър. На историческото място точно под голямото петно от изкъртената плоча един старец продава чадъри. Някои от чадърите са разтворени и придават обем на картината, а и движение, защото вятърът започва да ги търкаля и старецът се опитва да ги укроти, настъпвайки ги за дръжките. Знам, че сега е моментът. Изваждам смяната, нагласил съм предварително блендата, и натискам спусъка. На снимката старецът е излязъл без глава, жертва на моята треперливост или на злощастното място, но циментовият парапет с липсващата плоча се вижда.  Веднага след фотографическия ми атентат се намесиха Великите сили на облаците, както съм чувал да ги наричаш. Светкавичните телеграми, протестните ноти на гръмотевиците доведоха до бърза евакуация и опразване на булеварда. Последен се изтегли мокрият до кости продавач на чадъри.
         Стоях под една стреха, на същото място и изпитвах историческо чувство за вина. Спомних си всички убоги учебници по история, където се казваше, че надвисналите тъмни облаци над Европа само чакали искрата на онзи сараевски изстрел. Е, Гаустине, този ден над Сараево облаците наистина бяха тъмни. И фотографията го сочи, при това блендата е максимално отворена. Така стават големите бели. Просто някои нехайно подхвърлени метафори вземат, че се сбъднат.

Твой Г.

Убедил съм се, че нямаме очи и уши, нито език за
интригите и атентатите между Великите сили в
Природата. Можем само да възклицаваме тази
хармонична анархия.

Гаустин, Ранни писма

Тази година мога да кажа с точност
кога и къде свърши лятото.
Беше 24 октомври,
сряда, 6 и 40 следобед, Сараевско време.
Някой Гаврило Принцип
му пръсна от упор слънцето.
Беше си атентат, макар
да твърдят, че принципно
това се повтаря всяка година:
студените западни фронтове,
антантите на циклоните,
крехки примирия, дъждове и депресии.
(Следват военните кореспонденции
                                        на синоптиците.)

Така се започват Световните
                                                        есени.