Евелина Кованджийска

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

 

***

 

Евелина Кованджийска

 

 

Бедрата ми са кръгли от покълването на хоризонтите в мен.
Протягам гръбнак към синеещото утро,
устните ми оформят несигурно думи.
Сигурно Бог е бил отчаян,
когато е създавал земята.
Никога не се примирих с тривърхите вълни,
нито с океаните в очите на мъжете.
Защо ми трябваше да се родя жена
и да не вярвам, че ще мина под дъгата.
Отесня ми хоризонта, обгърнал бедрата,
отесня ми и старата кожа.
Прокарвам кама по скулата на небето
и от там потичат слънца.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. март 2009 г.

©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]