|
КНИЖАРНИЦАТА НА УЛИЦА "ДОСТОЛЕПНА"
Неосъществен Коледен разказ
Емилиян Николов
|
Звънчето издрънча,
а в следващите мигове отзвуча изскърцването. Масивната врата се затвори
обратно, съпроводена от същите звуци, а в книжарницата вече бе влязъл поредният
клиент. Дори по Коледа посетителите не бяха много, защото градчето беше
малко, а и улица "Достолепна" не беше в центъра, за да може и туристите
да се отбиват.
- Ъ-ъ, извинете,
вие ли сте продавача? - обърна се той към мен, но без да се приближава
много-много. Огледах се демонстративно наоколо, огледах и клиента, и ща
не ща, се направих на любезен.
- Аз съм книжарят.
Какво ще желаете? - чувайки собствения си глас, неволно си спомних за "Шагренова
кожа" на Балзак и си помислих наум "Но не желайте много".
Клиентът, с
черен шлифер, черни, но изцапани от калта обувки, и светло, гладко избръснато,
лъчезарно, обаче опитващо се да има сериозен вид лице, се доближи бавно
до мен, и каза:
- Търся книга
за подарък. Нещо, което да е хубаво и лесно за четене, увлекателно. Да
е и полезно и да се харесва, да е стойностно...
Ясно, поредният
племенник, най-вероятно брокер на недвижими имоти в столицата, дошъл да
навести леля си и сега търси какво да й подари, но е решил да бъде книга,
просто защото миналата година е било шампоан, а по миналата течен сапун
и не иска повече да се повтаря. Изчаках да продължи, исках да видя докъде
ще стигне, преди да преодолея мързела си и да го насоча към щанда със съдебни
трилъри.
- Търся
една книга, в която се разказва как героят чакал 11 минути една проститутка.
- продължи клиентът вече по-ентусиазирано, явно припомняйки си за какво
е говорила жена му след вечеря.
- Книгата
е на Паулу Коелю и се казва "Единайсет минути". Само че героят не е чакал,
а чукал проститутката 11 минути. Има разлика.
- "Единайсет
минути"! Точно така! Бестселърът на годината, нали? - изквича "черният".
- Ще купувате
ли или не? - изваден от равновесие най-накрая зададох екзистенциалния въпрос
на всеки продавач.
- Вижте
какво, господине, Вие сте поставен тук, за да продавате книги и добросъвестно
да упътвате купувачите, а не да се отнасяте нелюбезно... - това е любимият
ми момент. Онеправданият клиент решава да понадигне глава.
- Е, добре,
как се казва леля ви?
- Аз нямам
леля!
- Тогава
за кого ще купувате книга?
- Ъ-ъ-ъ...
Вижте какво, задавате ми въпрос, но който не мога да отговоря. Това са
твърде лични неща. Вие не се месете в личния живот на хората, а си гледайте
своята работа!
- Кажете
ми на колко е години, какви книги чете, ако чете книги, нали искате да
ви помогна. - досетих се каква е работата и му влязох в положението.
- Жената...
тоест човекът е на около 30 години и обича да чете книги с любовни истории,
но от известни автори!
- И да
има поука, предполагам. Тогава купете "Единайсет минути". - И предвкусвайки
че скоро ще мога да се отърва от напористия клиент и да продължа да си
прелиствам на спокойствие стари броеве на "National Geographic", се насочих
към стаичката отзад, където държах книгите, които така или иначе се изкупуваха
бързо, и не беше нужно да са на витрината и по рафтовете. За зла орис петте
екземпляра, които ни доставиха от книгата, се оказаха безвъзвратно продадени.
Така е то. Сега ще трябва да го навивам за нещо друго.
- Книгата е изчерпана - произнесох спокойно сюблимната реплика, така често
повтаряна от продавачите в смесени магазини по времето на соца.
- Няма проблеми. Ще поръчам, нали утре е Коледа. До утре ще пристигне,
нали? - тук ме завари неподготвен. Явно въпросът е на живот и смърт.
- Купете друга книга на Коелю. Сега доставчиците ни са претоварени, може
да закъснее и да ви провали празника. - запазвайки хладнокръвие, започнах
да увъртам.
- Другите си ги е купила, сигурен съм. Тази я няма.
- Е, добре. Ще поръчам от София, но нищо не обещавам. Ще трябва да платите
предварително, както и пощенските разходи. - бих искал да добавя и комисионна,
заради това че въобще си давам зор, но се направих на широко скроен.
- Дайте ми касов бон и талон, че ще получа поръчката!
- Ще ви дам всичко, спокойно. Ето Ви и визитката ми с мобилния телефон,
ако има нещо. Но утре преди 15:00 ч. не се и надявайте.
- Благодаря, но... ъ-ъ-ъ... Как се казвате?
- Аспарух, нали пише.
- Тоест, като хана? - нахалстваше клиентът.
- Кой хан?
- Хан Аспарух! Основателят на нашата държава! Вие сте от семейство на патриоти!
Кръстили са ви на хана!
- Вижте какво, кръстен съм на дядо си, довиждане и дочуване! - изпелтечих
аз, но гневно.
След като "черният" излезе, отидох на прозореца, за да оправя изкуствените
снежинки на стъклото и да се успокоя. А някога на това място имаше антикварна
книжарница. Но тогава пък не празнувахме Коледа. Улицата не се казваше
"Достолепна", а имаше номер. Хората търсеха Маркес, а всяка продадена книга
се прочиташе от половината град, преди да се върне в библиотеката на притежателя
си. Но времената се менят, какво да се прави.
|
|