Едно по едно изкачвах стъпалата
и бърках почернелите лишеи със змии
изпълзяли от плочите където
земята беше подкопана
После камъка и кръста гледах
лишеите черни пръст под ноктите ми
беше изкривен обрасъл целия
от дълго преливане
Прегърнах го камъка бях чувала
че когато се срещнат пръстите ти
в мига щом почне музика
и надигнеш глава
виждаш себе си така неподвижна
дето свещи те кълват тези клюнове
по дланите
собствената ти смърт