Дилян Еленков

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

***

 

Дилян Еленков

 

 

като тяло
на египетска котка
тя е пренесена през времето

 

в което няма тъга.

 

 

 

 

 

тъжен

 

 

 

тази сутрин
се събудих тъжен

 

погледнах през прозореца –
небето тъжно
посрещаше слънцето

 

в тъжното ми легло тъжната ми
котка мина тъжно през мен
със своето
тъжно мяучене

 

изритах я с тъжен ритник
тя тъжно се сви в гардероба

 

погледнах я и
тъжно отместих поглед встрани

 

понеже е на 16 а за котките
това си е тъжно;

 

пуснах телевизора за него няма
да обяснявам
освен че го изгасих без тъга

 

бих най-тъжната чекия в живота
си
увита в тъжна фланелка която някога
обличах

 

отново пуснах телевизора
отново го загасих

 

пих тъжна вода
която поделих
с тъжните си цветя.

 

 

 

 

 

ако бях котка

 

 

 

щях да мяуча
безпокойно
за изгубената си душа.

 

безутешно
ще кажете
е по-вярната дума.

 

и навярно е така.

 

 

 

 

 

***

 

 

 

затова сме тук – да
местим нещата
от
едно място на
друго

 

понякога намираме
телата си

 

едно до друго.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 10. юни 2016 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]