Дилян Еленков

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

Никога не е било и винаги ще бъде

 

Дилян Еленков

 

 

Не помня някога да съм искал,
не помня някога да съм знаел.
Не помня някога да съм съществувал.
Ден след ден.
Нощи след нощите.
Никога не е било така и никога
няма да бъде по този начин.
Ала, ето, озоваваш се
една сутрин с подути и посинели
вкочанени крака,
там, където и да е.
И те намират, там,
който и да е. Никога не е
било така ала винаги ще бъде.
Защото майката я няма, таткото е
казал своето, братята и сестрите
са в огъня.
А ти просиш милост, просиш я по улиците,
които нямаш, просиш я в дома си,
който нямаш,
просиш я от бога, който искаш.
Никога
няма да ми простиш.
Никога няма да разбереш.
Никога няма да видиш.
Защото няма прошка.
Защото няма разбиране.
Защото няма нищо от това, и никога
не е имало.
Защото така е било, и винаги
така ще бъде.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. април 2016 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]