Дилян Еленков

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ден, в който да се изгубиш

 

Дилян Еленков

 

 

пред очите ти е
това слънце което казва да станеш
да направиш малките неща
които правиш когато
е ясно и чуваш вятъра ала клоните
не помръдват ТОЙ е силен и няма как
да не повярваш или пък
му теглиш една докато
лежиш на поляната а ТЯ се развява
над теб и я очакваш и
повдигаш главата си повдигаш
ръка вдигаш двете си ръце и
коленичил пълзиш по небето устата
бяга по улиците
по които последно
си я използвал малката
курвичка не търпи това тя ще се върне
тя ще остави синините си
по твоята буза по твоите потни и
малки места тя ще се извини
за всичко за което ти не можеш да
се извиниш защото не вярваш
защото мислиш че всичко е сън
и игра и големите губещи са малките
герои от счупената дъска от счупените
кости хрущяли
скъсани сухожилия и
нерви ТИ която така приятно
обичаше да се изказваш изказването ти
2 на 15 не е ли това за което
всички се молим огънят който споделяме

 

преди тъмнината.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 03. юни 2014 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]