Красимира Джисова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

ИЗ "СМОЛНИ КНИГИ"

 

Красимира Джисова

 

 

1.

 

Представата ми за стена е срутена

 

Идва ми да я поставя във музей,
който никога да не отваря,
дори на важни дати,
дори за специални посетители -
особено за тях

 

Прииждат с думи
след нещастни случаи
(колко много случаи и всичките
нещастни)
архитекти на душата,
на интимните й кланици

 

Не са ли думите ми думите им,

 

езикът ми - последовател,
отдаден на традиционен траур
сред полудели
от пиянство оплаквачи,
кучета, букети, просяци,
саксийни иглолистни,
ръце, които произвеждат
пръст и неми
еднотипни курви
в неми еднотипни кадри

 

 

2.

 

Затова си няма род

 

Говори мъжки, женски

 

Копие

 

:на чудовищния си баща,
                                                  според майката

 

:на чудовищната си майка,
                                                  според бащата

 

Това не са родителите ти, Сърце

 

:са гладни,
       Гладни

 

Ще те изядат

 

След това ще си направят ново

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. ноември 2006 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]