Красимира Джисова

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Един мъж

 

Красимира Джисова

 

 

    Има един мъж. Надебелява.
    Когато му кажа животно,
    той си представя пържола и
    никога мършавото куче, което
    свлича кокалите си пред входа, никога.

     

     

    Има един мъж. Обичам го.
    Влизам многократно в стъпките му
    с илюзията за намирането.
    Трябва да е самата поезия.

     

     

    Има един мъж. Отнема
    часове във банята.
    Топлата вода изтича,
    огледалото се изпотява,
    пиша върху него: задушавам се
    и името на тялото, което е приел.

     

    Непрекъснато се изпарява.
    Истински мръсник.

     

     

    Има един мъж.
    Иска да му бъда майка.

     

     

    Има един мъж. Вече не брои
    птиците излитащи от раменете му.

     

    Отиде ли си,
    самолетите ще се превърнат в птици,
    ще накацат
    и почти по Одън ще ми е.

     

     

    Има един мъж
    пред вратата ми
    като изгубена позиция.
    Търкаля се по стълбището и наистина
    наистина не разбирам
    какво иска да каже с:

     

    азщесяотворвратаанцвднгамаа

     

     

    Има един мъж. Познава 183 жени.
    Отблизо. Досега.
    Припев съм
    на всяка двайста
    и всяка ми е припев.

     

     

    Има един мъж. Говорим едновременно.
    Задържаме се на една и съща страница.
    Намесват се предишни зими,
    извършители, въпроси, майка му, която прави
    най-ужасните сладкиши и ме дразни
    като ги кръщава със заглавия
    на мои стихове.

     

     

    Има един мъж. Заобикаля сам себе си.
    Разкъсан е на сенки и объркан
    сред сградите, израстващи наново
    с присъщото им нетърпение
    за тясно и преграждане.

     

     

    И иска
    да се облегне на тъмнината
    да се опре на тъмнината
    да бъде Борхес

     

     

    Има една жена. Обича ме
    с любовта на мъж.
    Обажда ми се винаги
    пияна и отхвърлена.
    На сутринта гърбът ми е във кръв.
    Не помни нищо.

     

     

    Има един мъж. Понася
    всички имена, с които го замествам.

     

     

    Не може да заспи, а аз
    излизам на балкона
    с изглед към балкони, пуша,
    пуша, докато пропеят и
    последните пияници.

     

    И пепел съм
    И дим съм
    Няма ме

     

     

    Нека да започна отначало: един мъж,
    втори мъж, трети мъж, четвърти, седемнайсти,
    тридесет и първи, тридесет и втори, петдесет
    и шеста овца, петдесет и седма овца,
    шейсет и шести мъж, шейсет и
    Седем часа

     

     

    Вие сте с програма Хоризонт на
    Българското национално радио  

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. юни 2005 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]