Марин Бодаков
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | нова българска поезия
1. въобразяваш злия плод на язвите отдалечава лакомата сладост от всичко ясно
спокойствието сваля лунна марля
2. харесва ми да тичам с теб, помага
и с половин уста да мислим за телата си
да се натряскам с тишина и дишане
3. над Арбанаси висне кръгла сянка и златният й въздух се разтваря в масла целебни и негласи песни обичам те
Електронна публикация на 03. август 2007 г. г1998-2007 г. Литературен клуб. Всички права запазени!