Живка Балтаджиева е родена през 1947 година в София, но детството и юношеството й преминават в Сливен, град, чието присъствие бележи поезията й. През 1971 година завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“. Работила е в Българско Радио и списание „Пламък“. От дълги години живее в Мадрид, където е преподавател в Комплутенския университет.
         Публикувала е две книги поезия: Слънчево сплитане, 1971, носител на наградата за най-силна дебютна стихосбирка и Дневно осветление, 1982.
         Автор е на редица преводи от испански, руски, унгарски и английски на български език. На испански език е превела: Пространства поетическа антология на Блага Димитрова, включваща 130 стхотворения, писани в интервала 1937 - 2002, изключително високо оценена от испанската литературна критика; Хипнотизирайки материята, стихове от Николай Кънчев; Таинственият рицар на свещената книга на Антон Дончев в сътрудничество с Таня Лалева.
         Нейни изследвания и есета върху български автори и проблематика от областта на сравнителното литературознание са публикувани в различни специализирани издания, книги и научни списания.