Ася Колева
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката
Неминуемо
Неминуемо ще дойде ден, когато един човек ще стане от мекото кресло пред открития прозорец. Ще облече пуловера си. (Макар че казаха, че ще е слънчево.) Ще вземе палтото си. (Зелено.) И ще излезе. (Без дори да се погледне в огледалото.)
Електронна публикация на 27. ноември 2003 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!