Пламен Антов

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

ПРЕД ГРОБА НА ЛУИШ ДЕ КАМОЙНШ

 

Пламен Антов

 

Дори от собственото си тяло
е лишен поетът в мраморния саркофаг.

 

Една изящна книга, но без стихове,
казах аз на влизане в манастира "Жеронимуш".

 

Не. Стихове без книга,
момичето до мене възрази.

 

Като острота без шпага (нали си спомняш)
и като значение без дума.

 

Dar queria (спомняш си, нали)
o que deu para dar-se, a natureza…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. септември 2006 г.
Публикация в кн. „Лисабон, или Краят на поезията“, Пламен Антов, под печат
г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]