Огнян Николаев Стателов

рецензии

Литературен клуб | Рубрика „Присъствия“ | страницата на автора

 

           Рубриката се поддържа с конкурс на
           Национален фонд „Култура“

    Национален Фонд ``Култура`` / National Culture Fund

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

     

    Приказки ОТ СТРАНАТА ПОГОВОРИЯ

     

    Огнян Стателов

     

    „Когато човек не вижда наоколо, той губи всякакви устои.
    И тогава от дъното на душата му се надига безумието.
    В онези нощи поговорката “Чудовищата се раждат от мрака”
    придоби буквален смисъл.“

     

    Из “Нещо като автобиография или потта на жабата” от Акира Куросава

     

     

     

             „Там, където свършва Севера и започва Юга, точно между Запад и Изток, има една страна, наречена Поговория.” разказва ни Агата Гибед/Мария Станкова, подобно на Шехерезада, за загадъчната страна Поговория, която “...съвсем неизвестна е и всички са чували за нея”. Пред нас поговорската ПИСАТЕЛКА разкрива свят на абсурда и невероятното, в който всеки от нас, жителите на Поговория, може да открие нещо от себе си.
             КНИГАта е разделена на отделни приказки, които разказват как са възникнали и са били записани поговорките в чудната страна Поговория. Неслучайно и корицата на КНИГАта представлява обшит тефтер, който е служил да се записват мъдростите на поговорците.
             Всяка история представя действителността, в която живеем самите ние, предадена посредством характерния за поговореца афористичен език. ПИСАТЕЛКАта се превръща в ИСТИНСКИ народопсихолог, който ни разкрива по един приказен начин народната мъдрост – придобития житейски опит и поуките от него.
             Зад хумора и веселия тон прозират болката и тъгата. Всяка от поговорките и нейните истории са отражение на самите нас и на реалността, в която живеем. Гибед не ни е спестила нищо. Саркастичният и ироничен език предизвиква нашите усмивки, но те са привидни, защото интуицията ни подсказва, че това е нашата действителност.
             Чрез кратките народни умотворения Гибед ни призовава да почистим потъналото в прах огледало и да видим кои сме. ИСТИНАта, казана право в очите, боли, но когато е поднесена с ирония, тя отключва онази част от човешкия мозък, която отговаря за съня, и го разтърсва. Тя е един от онези ПОЕТи, които са скитали из Броселиандовата гора, и на които дърветата и птиците са проговорили. Хората имат нужда от своите ПОЕТи, които да ги събудят и да им покажат, че светът, в който живеят е и техен. От най-древни времена, когато още не е имало страни, хората са избирали ЕДИН, който да разказва техните истории. Навярно в началото това е бил ШАМАНът, надареният с голяма сила, този, който можел да говори с боговете и да бъде медиаторът между тях и хората. В началото устната мъдрост се предавала от ШАМАН на ШАМАН, докато не се появили вълшебните знаци, наречени букви, които се превърнали в най-верните помощници на ЧАРОДЕИТЕ. По късно ШАМАНЪТ започнал да ги записва.
             Тъй като “...поради размерите на страната от всичко си имали само по едно” и писателят на Поговория бил само ЕДИН, по-скоро ЕДНА, и нейна била честта да запази цялата безценна писмена култура на поговорци. ПИСАТЕЛКАта решила да не назовава истинското си име, защото в нейната страна нищо не било ИСТИНСКО, а всяка изречена ИСТИНА, подобно на река, се вливала в Лъжливото море и потъвала в дълбините му. Както казва Агата Гибед – ИСТИНИТЕ не могат да плуват. В псевдонима на ПИСАТЕЛКАта е скрита част от ИСТИНАта, която тя е успяла да извади с мрежите си, уплетени от разум и добрина.
             Първата част от името й – Агата – провокира директна асоциация с криминалния жанр, което означава, че тя извършва задълбочено изследване на това, което се случва в страната Поговория. Агата означава още от гръцки добър и почтен. Втората част – Гибед – по-скоро е събирателно на осмиващия и разобличаващ човешки език, който не може да бъде убит дори от най-самозабравилия се и мислещ се за непобедим “цар”. Цялото съчетание на псевдонима Агата Гибед носи усещането за някой, който иска да осмее действителността с всичките й пороци, да ни събуди от кошмара, в който вече толкова много години живеем, да ни разкрие ИСТИНСКИТЕ стойности и измерения на това, което ПИСАТЕЛКАта правилно нарича страна, а не държава.
             ПИСАТЕЛКАта ни разкрива синкретичната връзка между говоримия и писмения език. Тя ни показва, че поговорци и техните поговорки са живи, че тяхната писмена и устна култура, въпреки всички посегателства върху нея, е оцеляла и чака да бъде преоткрита: “Правил няколко опита да изтрие от КНИГАта на поговорките “От свой си камък не боли”, но което е написано, то си остава. Само да не го забравят хората...”
             Както и преди, така и днес, писателят е гласът на хората, който изважда ИСТИНИТЕ и ги възвестява, подобно на ПОЕТ, с извисяващ се към висините глас.
             В мита за тиренските морски разбойници бог Дионис е отвлечен на кораб. Единственият, който разпознава бога, е кормчията. Богът се обръща към него и му казва: “Не се страхувай! Аз те обикнах! Аз съм Дионис, син на гръмовержеца Зевс и на Кадмовата дъщеря Семела!”. Подобно на тази легенда Агата Гибед също е успяла да прозре ИСТИНАта и да ни я сподели по един приказен начин.
             Прочитайки КНИГАта, оставам с радостното усещане, че истините, колкото и дълбоко да са потулени, ще се появят и хората ще ги научат, защото няма нищо на този свят, което да бъде скрито. Има я само заблудата, че като унищожиш някоя тайна, то тя е напълно изгубена.
             Това е КНИГА, която ни призовава да се надсмеем над самите нас, за да ни олекне.
             Това е КНИГА за загубената мъдрост, за пробуждащата сила на творческия дух, който търси място да се върне при хората.

     

     

     

    ---

     

    Използвана литература:

     

       1. Агата Гибед /Мария Станкова/. Приказки от страната Поговория. Изд. „Жанет-45”. Пловдив, 2009
       2. Акира Куросава. Нещо като автобиография или потта на жабата ИК „Наука и изкуство“, София, 1989
       3. Николай Кун. Старогръцки легенди и митове ИК „Плеяда“, София, 1999

     

     

     

    ---

     

       Агата Гибед /Мария Станкова/. Приказки от страната Поговория. Изд. „Жанет-45”. Пловдив, 2009

Електронна публикация на 09. март 2010 г.
г1998-2010 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]