Доц. д-р Рени Йотова

история на литературата

Литературен клуб | страницата на авторката | за книгите!

 

„А ако токът никога не дойде?!“1

 

Доц. д-р Рени Йотова

 

Корица на книгата

 

 

         Заглавието на сборника с разкази на Бернар Коман е по-скоро носталгично. Във всеки от тези разкази се разказва за някаква травма, която в определен момент от живота на героите изплува отново. Още първият разказ ни среща с една жена, която изпитва доволство от това да плува, разказва колко щастливо е преминал животът й, но се намеква, че трите й деца не са равнопоставени и се прокрадва нишката за семейна тайна, която тя няма да разкрие никому, а ще си умре заедно с нея. Треньорът на футболния отбор в един от разказите се отказва от поста си по средата на един мач. Тоест в това „Всичко отминава“ се прокрадва мисълта, че нещо изплува от живота, което ни е белязало дълбоко, това и обединява разказите – размишлението около тайната, семейната тайна, какво е да си баща, защо наследяваш човека, към когото не си чувствал истинска синовна близост, какво означава това наследство. Авторът се опитва да свърже тези разкази, колкото и да са различни героите в тях.
         Може би е добре да кажа няколко думи и за самия Бернар Коман. Той е швейцарец по произход, който е живял дълго в Италия, а после във Франция. Книгата „Всичко отминава“ получи през 2011 година „Гонкур за разкази“, което количествено се изразява в тираж между 300000-500000 екземпляра. Коман е преводач, редактор във френското издателство „Сьой“, журналист, неговата страст е футболът. При него е налице тенденцията на автобиографизъм в писането.
         Бернар Коман е изключително хомогенен в своята книга, и на стилистично, и на тематично ниво. На стилистично ниво това е книга за носталгията, може би носталгия по възможното. Силата на разказите в стилистичен аспект е, че те играят с алюзията, недоизказаното, тишината, това, което читателят трябва да се досети. Въпреки че разказвачите са различни, нотката на тъга се прокрадва у всички. Тематично това са разкази за семейния роман, дори по смисъла на Фройд, изключително застъпен в съвременното френскоезично писане, особено във Франция. Аз-фикцията е особено популярна.
         В сборника повествованието се води от първо лице. Това е изключително засилена тенденция в съвременната френска литература. За мен Бернар Коман е много повече френски писател, отколкото швейцарски. В тези разкази единствената алюзия за Швейцария е позоваването на швейцарския писател Рамю с романа му „Красотата на земята“, комуто принадлежи и прочутата фраза: „Аз имам правото да пиша зле“. Писането е изчистено, опростено, без излишни стилистични ефекти. Коман е близък и до италианската литература, усещат се и такива веяния.
         Последният разказ е тревожно предупреждение, в „Повреда“ се разказва за една публична виртуална библиотека, в нея книгите могат да бъдат четени само на екран, но токът спира и хората се оказват затворени в тази библиотека. Последната фраза в разказа гласи: „А ако токът никога не дойде?!“ Едно силно послание за бъдещето на литературата и писаното слово.

 

 

 

 

 

 

 

---

 

1 Текстът е част от дискусията „Между текста и контекста – говорят преводачите на къси разкази“, състояла се на 16 ноември 2016 в зала 4 на НДК.

 

 

Бернар Коман. Всичко отминава. Прев. Рени Йотова, художник Борис Праматаров, изд. „Сонм“, С., 2016.

 

 

Книгата е част от проекта на издателство „СОНМ“ „Разказът – един пренебрегнат жанр“, осъществен с подкрепата на програма „Креативна Европа“ на ЕС.

Електронна публикация на 17. януари 2017 г.

г1998-2017 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]