Мария Липискова
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката
гласните все ще звучат като п-р-а-с-к-о-в-а и ги ядеш в неосветените дворове
пални драсни клечица тялото един лист хартия или само в най-добрия случай само
посаждам К. пониква писмо до баща ми това е по памет
опит за кратко стихотворение
Електронна публикация на 06. юни 2004 г. © 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!