Мария Калинова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

ПРОЗОРЕЦ

 

Мария Калинова

 

 

Толкова са съвършени вертикалите му, прозрачни до упорство и знание
за изкривеността на световете, прилепили лица от двете страни на
плоскостта му. Толкова са съвършени вертикалите на прозореца, а аз
имам само гръбнака си, въстанал срещу земята, за която поглъщането и
всичко свързано с плодовитостта са фикс идея, въстанал срещу кръста
и появата на пресечки, които лъжат, че ще го превърнат в стълба.
Толкова са съвършени вертикалите на прозореца, но те си остават само
маниер, ако започнеш да гледаш отвисоко.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. септември 2004 г.
г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!