Петното ми,
зацупило се е и затръшкало,
че не съм му стоплила млекцето.
Пипалцето му,
надигащо се от черния ми дроб,
ми е дошло до гуша
и се е заовъртало кротко,
опъвайки бесилка...
Че да висна на прозореца,
да се загледам, както сутрин,
когато си представям,
че попадам в цедка,
чиста да си тръгна
и само прецедени да вървят със мене...
Петното ми няма име,
има номер.

прочети първоначалния вариант