Мария Калинова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

***

 

Мария Калинова

 

 

ПЕТНОТО МИ,
зацупило се е и затръшкало,
че не съм му стоплила млекцето.
Пипалцето му,
надигащо се от черния ми дроб,
ми е дошло до гуша
и се е заовъртало кротко,
опъвайки бесилка...
Че да висна на прозореца,
да се загледам, както сутрин,
когато си представям,
че попадам в цедка,
чиста да си тръгна
и само прецедени да вървят със мене...
Петното ми няма име,
има номер.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. септември 2004 г.
г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!