Литературното познание и отворените хоризонти

разговор с участниците в проекта

Литературен клуб | страницата на проекта

 

 

 

ОП Развитие на човешките ресурси
Схе­ма за пре­дос­та­вя­не на без­въз­мез­д­на фи­нан­со­ва по­мощ:

Под­к­ре­па за раз­ви­ти­е­то на док­то­ран­ти, пост-док­то­ран­ти, специ­а­ли­зан­ти и мла­ди уче­ни – BG051PO001-3.3.04

 

 

ПРОЕКТ BG051PO001-3.3.04/61

Под­к­ре­па за раз­ви­тие на на­уч­ния по­тен­ци­ал на мла­ди уче­ни-ху­ма­ни­та­рис­ти и ук­реп­ва­не на про­фе­си­о­нал­ни­те им кон­так­ти със све­тов­но ут­вър­де­ни уче­ни в тях­на­та на­уч­на сфе­ра

 

http://www.ilit.bas.bg/bg/projects_op_rchr.php

 

 

 

ЛИТЕРАТУРНОТО ПОЗНАНИЕ И ОТВОРЕНИТЕ ХОРИЗОНТИ

 

 

 

         Скоро в Института за литература към БАН ще приключи успешно проект с точното название „Под­к­ре­па за раз­ви­тие на на­уч­ния по­тен­ци­ал на мла­ди уче­ни-ху­ма­ни­та­рис­ти и ук­реп­ва­не на про­фе­си­о­нал­ни­те им кон­так­ти със све­тов­но ут­вър­де­ни уче­ни в тях­на­та на­уч­на сфе­ра”, финансиран от Европейски социален фонд и Република България чрез оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. В рамките на проекта от шести до десети юни в София се проведе и международна лятна школа „Маргиналното в/за литературата”. Обръщаме се към някои от участниците в проекта, за да ни разкажат повече за това интересно събитие.

 

 

         Проектът „Под­к­ре­па за раз­ви­тие на на­уч­ния по­тен­ци­ал на мла­ди уче­ни-ху­ма­ни­та­рис­ти и ук­реп­ва­не на про­фе­си­о­нал­ни­те им кон­так­ти със све­тов­но ут­вър­де­ни уче­ни в тях­на­та на­уч­на сфе­ра” доп­ри­на­ся за ре­а­ли­зи­ра­не­то на прин­ци­па на ус­той­чи­во­ раз­ви­тие, ин­тег­ри­ран в оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” в съ­от­вет­с­т­вие със Стра­те­ги­я­та за ус­той­чи­во раз­ви­тие на ЕС, при­е­та от Съ­ве­та на Ев­ро­па в Гьо­те­борг (юни 2001 г.), а така също и за реализирането на Стра­те­ги­чес­ки­те на­со­ки на ЕС за сбли­жа­ва­не на Об­щ­ност­та (2007-2013 г.). Бихте ли ни разказали нещо повече за целите на проекта? Трудно ли беше неговото осъществяване?

 

 

         Анна Алексиева: Целите на проекта бяха формулирани в няколко насоки. Първата, както личи и от наименованието му, е възможността за установяване на научни контакти, на диалог между нас и утвърдени изследователи, който се случи, благодарение на проведената международна лятна школа и на научните ни посещения в чужбина. Втората насока засяга популяризирането на нашите изследвания чрез предоставената възможност за публикации в България и в чужбина, което би следвало да съдейства и за популяризирането на дейността на Института за литература като цяло, да опитимизира публичното му присъствие. Третата цел е свързана с подобряването на условията на научен труд и има финансови измерения: чрез проекта в ситуацията на криза ние успяхме да осъществим научни пътувания, да закупим необходимата за проучванията ни литература и техника, да организираме международно академично събитие и т.н. Признавам, че реализирането на тези цели не беше леко. Подозирам, че всеки от нас се е сблъскал с бюрократични затруднения, с административни неясноти, които на мен лично в определени моменти ми напомняха кафкиански сюжети. Тези перипетии обаче ме научиха как се кандидатства, печели и работи по проект, дадоха ми нужния стратегически опит за общуване с администрацията. И друго, не по-малко важно: показаха ми особеностите на работата в екип. Въпреки разнопосочността в търсенията и нагласите на участниците в проекта, ние за първи път имахме възможността да се опознаем в някаква степен.
         Димитър Александров: Целите на проекта са да помогне със средства и контакти младите учени в България. Неговото осъществяване е нормално по трудност.
         Станка Петрова: Този проект имаше за цел преди всичко да сближи нас, прохождащите в науката с утвърдени наши и чуждестранни учени, да ни доближи до техния опит чрез самите тях, а не както досега, опосредствано от трудовете им. Образно казано, това беше среща между опита и ерудицията от страна на утвърдените учени и стремежа към развитие при нас; среща на ученика с авторитета. Осъществяването на всичко това за мене, а вероятно и за другите участници не беше трудно, а по-скоро интересно. За организаторите едва ли е било лесно и тук е мястото да благодаря за поетия ангажимент и за това, че ни спестяваха грижите около него на д-р Рая Кунчева, г-жа Рени Димова, Мадлена Митова, Мариана Найденова и др.
         Елена Давчева: Проектът имаше няколко основни цели. Първата и най-важната, според мен бе да даде самочувствие на млади учени като нас за важност на фона на европейския интелектуален пазар (нещо, което в България определено ни липсва). Всички останали цели бяха свързани с първата - ние създадохме контакти с интелектуалци от Европа и света, получихме възможност за личностна изява (участвайки в конференции и школи в България и не само).

 

 

         В кон­тек­с­та на пре­хо­да към ико­но­ми­ка, ос­но­ва­на на зна­ни­е­то Националната програма за реформи оп­ре­де­ля ка­то при­о­ри­тет­ни об­лас­ти за под­к­ре­па тех­ни­чес­ки­те и при­лож­ни­те на­у­ки. Смятате ли, че в съвременна България има място за раз­ви­ти­е на ху­ма­ни­тар­ни­ из­с­лед­ва­ния?

 

         Албена Хинкова: Цялостната нагласа на едно общество се формира от хуманитарната сфера. Медиите и произведенията на изкуството и културата са тези, които до голяма степен изграждат системата от престижни образци, необходими за формирането на личностната и колективната идентичност. В областта на техническите и природо-математическите науки, на фундаменталната и приложната наука не работят роботи, а високоинтелигентни хора, които също са се изградили и се изграждат като личности под въздействието на такива образци и част от тях продължават да се интересуват от постиженията на хуманитаристиката. Само политици и мениджъри, лишени от далновидност, могат да поставят разграничения между науките при определяне на приоритетите за тяхното финансиране. Освен това, колкото и парадоксално да звучи за някои, точно във време на икономическа криза хуманитарните изследвания могат да се осъществяват по-лесно от изследванията в другите научни области, защото именно хуманитарните проучвания не се нуждаят от големи капиталовложения. Но това означава, че средствата за хуманитарните науки все пак не трябва да са по-ниски от един разумен минимум. А за съжаление при финансирането на науката в България се случва най-лошото: парите за хуманитарните науки са по-малко от нужния минимум, но и парите за всички други науки също не са достатъчно.
         Еньо Стоянов: По отношение на икономиката и свързаните с нея политики несъмнено хуманитарните изследвания имат специфична функция – да са коректив и рефлексия, да осмислят ефектите в социо-културната сфера на икономиката и нейните трансформации.
         Анна Алексиева: За криза в хуманитаристиката се говори отдавна, но също така от отдавна се изказват позиции, според които техническите и природните науки съвсем не са големият враг на хуманистичното знание. Нещо повече, според някои изследователи основната вина за маргинализирането му се корени в самото него. Фредерик Търнър например смята, че с течение на времето хуманитарните и природните науки някак са разменили местата си. Докато днешната хуманитаристика е обзета от цинизъм, пренебрежителност към истината, технизиране на четенето и на интерпретациите, то природните науки все повече се обръщат към сферата на въображението, свободата и креативността, с което парадоксално са станали по-хуманни от хуманитарните дисциплини. Българските измерения на кризата в хуманитарното познание са допълнително усложенени от фактори, свързани със социалистическото наследство, с недоверието в академичния дискурс, със спада на авторитета на неговите носители (особено след частичното отваряне на досиетата), с институционалната криза (засегнала особено драматично БАН), с наложената представа, че хуманитарните учени не правят нищо и т.н. Ясно е, че нашият проект не би могъл да обеззначи тези представи, не би могъл да възвърне помръкналия имидж на хуманитарните изследвания. Той обаче може (макар и частично, макар и локално) да бъде стъпка напред в разширяването на публичността им, в изваждането им на показ, което, ако не друго, ще поразколебае обвиненията в инертност и нищо-не-правене, отправяни често към учените от хуманитарната сфера.

 

 

         В рамките на проекта беше ор­га­ни­зи­ра­на и про­ведена меж­ду­на­род­на на­уч­на шко­ла „Мар­ги­нал­но­то в/за ли­те­ра­ту­ра­та”. Бихте ли ни разказали малко повече за това как стигнахте до темата за маргиналното, за участниците и за докладите, представени на събитието?

 

         Анна Алексиева: Най-значимото събитие в рамките на проекта според мен беше тъкмо проведената лятна школа. Тя беше резултат на усилена съвместна работа, на дълга подготовка, но в крайна сметка се случи като събитие на високо ниво, със силни участници и прецизно подбрани доклади. До темата за маргиналното стигнахме, когато при обсъжданията установихме, че повечето от нас по един или по друг начин се интересуват от извънканоничните и периферни явления. Моят доклад беше върху един такъв текстов масив – възрожденската даскалска поезия – обвързвана и досега с конотациите на поетическото бездарие и лошия вкус. Разбира се, говорейки за маргиналии, ние си даваме сметка за това, колко устойчив, непоклатим е литературният канон; поради което едва ли се надяваме, че ще пренаредим културните йерархии. Чрез тази конференция обаче успяхме поне да ги проблематизираме.
         Еньо Стоянов: Темата за маргиналното до голяма степен изразява специфичното място, което заемат днес самите хуманитарни изследвания. Съответно темата позволи рефлексия и дискусия върху приоритетите в изследователската дейност както на младите учени, така и на техните по-утвърдени колеги. В школата участваха изследователи от различни литературоведски дисциплини, както българи, така и от чужбина. Докладите демонстрираха потенциала за адекватен и продуктивен диалог както между българските и международните изследвания, така и между самите дисциплини.
         Елена Давчева: Лятната школа, която се проведе в София, за мен бе едно от най-добрите неща, свързани с проекта. Даде ми възможност да създам контакти с учени от други страни, които, смятам, ще са ми полезни и в бъдеще. Моят доклад беше свързан с приказките, преработени от Николай Райнов и смея да твърдя, че предизвика широк дебат, което е доста положителен маркер за мен като учен, за посоката, в която вървя.

 

         Като част от дейностите към проекта беше издаден и сборник в превод на английски език със статии на младите учени в Института за литература, който носи емблематичното заглавие „Литературното познание и отворените хоризонти”. Очаква се също така да излезе и сборник с докладите от международната лятна школа. Малко повече за тези две значителни постижения?

 

         Димитър Александров: Сборниците съдържат статии на участниците по проекта. Лично предоставих три копия от мен на библиотеката по Англицистика и Американистика в Софийския Университет. Ще предоставя копия и от втория сборник
         Анна Алексиева: Двата сборника в най-голяма степен показват резултата от съвместната ни работа. Първият сборник е на английски език, което го прави достъпен и за чуждестранни читатели. Вторият сборник включва разширения вариант на докладите от проведената международна лятна школа. Нейното високо ниво би следвало да гарантира и качеството на изданието.
         Ирина Кузидова: Сборниците, заложени в проекта, са поредният стимул за по-висока публикационна активност на младите докторанти и постдоктори и обединиха в едно книжно тяло разнородните филологически интереси на тази иначе несводима в цялост откъм поле, методология и хронологически отрязъци група хора. В този смисъл първият сборник („Литературното познание и отворените хоризонти”) е своеобразна визитка на дейността на младите учени на ИЛ, а преведените на английски текстове отговарят на важното изискване за езикова конвертируемост на знанието в световен мащаб. Вторият сборник обобщава двугодишните усилия на проекта – от една страна той отново събира постиженията на младите изследователи на Института, от друга – концентрира текстове на учени, които са предпочетени като бъдещи сътрудници от същите тези млади хора. В този смисъл вторият сборник е едновременно финалният резултат на амбициозния проект на ИЛ, но и отправната точка за бъдещ диалог и съвместна работа с авторитетите, споделили своето знание и воля за сътрудничество с нас.
         Йордан Люцканов: Да, хоризонтите са отворени. Мнозина ще могат да прочетат написаното от нас, дори без да го искат кой знае колко – езиковата бариера няма да поставя на изпитание любопитството им (имам предвид първия сборник). Вторият сборник ще се радва на повече внимание, въпреки че най-много една трета от текстовете в него са на английски. Темата се оказа интересна, приносите, смея да мисля, са качествени.
         Еньо Стоянов: Докато първият сборник цели да представи разнородните изследователски интереси на младите учени в ИЛ, вторият концентрира техните усилия в посока диалог около темата за маргиналното. Така двата сборника симптоматично се допълват и описват дивергентните и конвергентните траектории на изследователската работа в областта на литературознанието днес.
         Андрей Ташев: Тези сборници са един логичен и достоен завършек на двугодишната ни работа по проекта. Те бяха прекрасна възможност за всеки от нас да публикува свои текстове на английски, за да се представя с тях в чужбина, например когато кандидатства за стипендия или специализация. Липсата на публикации на английски, с които да бъдем разпознаваеми и в чужбина, е един от големите проблеми на нашите хуманитаристи. Въпросните сборници запълват донякъде тази празнина, поне що се отнася за младите учени от Института за литература. И двата сборника са доста пъстри откъм съдържание. Първият излезе от печат през лятото на 2011 година и вече е предоставен на най-големите обществени (включително и университетските) библиотеки в България. Ще направим всичко възможно да го разпространим и в чужбина, защото се получи един много качествен от чисто научна гледна точка сборник. Същата съдба очаква и втория сборник, който ще е значително по-голям по обем поради големия брой участници в школата, и, надявам се, прекрасно полиграфически оформен като първия. Във високата му научна стойност не се съмнявам.
         Елена Давчева: Издаването на двата сборника е най-голямото постижение по проекта.То дава възможност на нас младите учени-хуманитаристи да популяризираме работата си, както в България, така и чрез нашите контакти в чужбита, тъй като те са преведени на английски език.
         Албена Хинкова: За подготовката на сборника „Литературното познание и отворените хоризонти” не бих могла да споделя свои впечатления, тъй като той е бил съставен преди още да съм част от проекта. Като читател мога да му дам една висока оценка и да му пожелая успех и сред читателите в чужбина, защото предполагам, че най-вече към тях е ориентиран (фактът, че се издава на английски език говори за това). За втория сборник мога да кажа, че силно се надявам да види бял свят по-скоро и явленията, върху които сме насочили изследователския си поглед (премълчавани и подминавани твърде често и твърде дълго) да бъдат видени в нова светлина. Аз лично положих големи усилия в събирането на материали за своя доклад, предполагам, че и колегите са направили същото за своите текстове. Иска ми се да вярвам, че административните промени, които настъпват в ИЛ, няма да окажат негативно влияние върху подготовката на този сборник за печат и отпечатването му.

 

 

         Въпросите зададе Иван Христов

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. януари 2012 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]