Бойко Пенчев

„Слизане в Египет“

Литературен клуб | съвременна българска литература | съдържание

 

СЛИЗАНЕ В ЕГИПЕТ

 

Бойко Пенчев

 

 

Кравите на Абисиния димят.
Какви ектения, какъв кикот,
какво сладострастие
(и пълнолуние)
в тоз вертеп свещен на моите деди,
в този кладенец на преобърнатите небеса?

 

                     Ти,
сядаше,
лягаше,
ставаше,
          свиваше се на кравай,
викваше,
кихваше,
литваше,
мляскаше,
святкаше,
бляскаше,
          свиреше на цимбал,
валеше,
течеше,
снежеше,
          градеше и мреше
и какво направи?

 

Какъв бе този хляб,
дето толкова го пече,
и все не втасваше,
и все горчеше
и от яд
на кучетата даже го не хвърли -
о, кажи ми, плачущ в нерадост,
какво направи със свойта младост?

 

Виж:
тъгите ни пристъпят като морни биволи,
стълпени край реката на душата.

 

Поне ни прибери телата.

 

О, татко Нил, чуеш ли -
за таз песен ми копней сега душата.
Ако можеш, залей ни,
ако ли не - млъкни, утаи се.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. януари 2006 г.
Публикация в кн. „Слизане в Египет“, Бойко Пенчев, ИК „Жанет-45“, Пл., 2000 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]