Бойко Пенчев

„Слизане в Египет“

Литературен клуб | съвременна българска литература | съдържание

 

ПРОИЗХОД НА ВРЕМЕТО ОТ ТРУДА
И ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ

 

Бойко Пенчев

 

 

Дето рекъл оня,
туй наше вечно "Вчера!", "Вчера!", "Вчера!"
пълзи с краченца ситни
и ще пълзи,
дорде излази и изгризка
сетната частица на дните и делата ни.
Да вървят при майките си всички вчери, бачо,
я подай ми търнокопа!
Вечерта ни ще е скръбна,
без да е алегорична, разумява се.

 

           Глас отгоре:
Ти кажи и за вечерята!

 

"Мислим, дека
историята е балканската Апокалипса,
т.е. Вечерята е привилегия на Запада,
пък българинът ляга гладен
и коремът (коренът?) му става пиитически",
извиках с висок глас от хижа "Щастливеца"
към онази долу,
Мъдростта играеща, представяща и представляваща,
ще кажете - библейска шафрантия,
ще кажа не - шавливка с първолак и третокласничка, Софєя (София?).
           Глас отгоре:
По-високо бе, овчерино, не си ли ял сабахлен?

 

    Тук стихотворението свършва и започва
    разказът за оня, който не помнел родителите си,
    а веднъж го срещнала една черноносяща госпожа
    и с нажален глас кротко му рекла:
    "Ах! Аз съм твоята майка! Не те познавам обаче,
    изяж се"

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. януари 2006 г.
Публикация в кн. „Слизане в Египет“, Бойко Пенчев, ИК „Жанет-45“, Пл., 2000 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]