Бойко Пенчев

„Слизане в Египет“

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | съдържание

 

МОЛИТВА ОТ ЕГИПЕТ

 

Бойко Пенчев

 

 

Господи,
Ти, който си поискал
да съм способен да обичам
защо
защо онази същата
любов, с която ще преобразяваш
след Спасението
старите тела във нови
(навярно, за да издържат на щастието)
и ги правиш
ефирни и лъчащи,
вечни,
защо във мене тя е само
бавно,
вътрешно,
прикривано с усърдие,
неспиращо кървене?

 

Какво да правя със това желание,
с жълтицата, заета ми от Теб,
(която гърците наричали "талант")
а аз съм трябвало да умножавам -
аз, килерът,
зазидан и задръстен
с гниещи продукти?

 

Аз зная,
Ти ще кажеш, че това е
човешката ни похот -
да се влюбваме в едно лице,
да губим вечността
заради една определена форма
сякаш тя самата не е продължила
да се променя, да цъфти и да се скапва,
в същия момент,
в който съм я кехлибаризирал в мисълта си.
Но нали това е точно Твоят
начин на спасяване?

 

Знам,
разврат е да обичаш
една-единствена
извивка в тинята на Нил.
Равините разправят,
че Ти си пожелал изобщо
да не обичаме нещата,
а единствено следите в тях
на Божественото Ти присъствие
(което гърците превеждат и с "пришествие").

 

Но ако е толкоз силна ревността Ти,
че обвива като с броня
жените
и онова, което съм желаел през живота си,
тогава изведи ме от Египет -
защото иначе оставам.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 25. януари 2006 г.
Публикация в кн. „Слизане в Египет“, Бойко Пенчев, ИК „Жанет-45“, Пл., 2000 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]