Винаги се сещам за прочутия филм на Хенри Хатауей от 1970 г., когато гледам представителните изяви на една от легендите на американското китно през последните близо 5 десетилетия Робърт Редфорд.
      По принцип не пропускам филм с негово участие, тъй като самото му включване в определен проект е вече белег за престиж и класа.
      Редфорд не допуска куриозни гафове в кариерата си още от времето, когато стана звезда с "Преследването"(1966) на Артър Пен, тъй като винаги прецизно подбира сценариите и постановчиците, с които работи.
      А това вече говори за вкус и критерий, за истински характер.
      А такъв Робърт Редфорд проявява през целия си живот.
      Той е продукт на типично средно американско семейство, трудно адаптиращ се към заобикалящата го среда, заради буйния си и непримирим нрав.
      Още от ранна младост се посвещава на изкуството и със спечелената бейзболна стипендия изучава живопис в Колорадския университет, след което следва и в Академията за драматични изкуства в Ню Йорк.
      Редфорд става знаменитост през 60-те години, време, изпълнено с много борбена риторика, либерални попълзновения, романтика, свободна любов, наивитет и естествено демонстриран нонконформизъм.
      Робърт Редфорд е щастливец и заради това, че има свои режисьори, на които в най-голяма степен дължи възхода и изключителната си кариера - Джордж Рой Хил и Сидни Полак.
      Той съчетава изключителните физически качества с тези на героите си, винаги сдържан, концентриран, с непрекъснат стремеж към самоусъвършенстване и амбиция да даде най-доброто от себе си.
      Изцяло е погълнат от ролята си и забравя, а заедно с него и ние, че играе.
      Към него съдбата е изключително щедра и благосклонна.
      Той не познава позора на творческия провал, на грубата грешка, на необоснования избор - нито като актьор, а още по-малко като режисьор.
      А е рискувал и с трудни, и с неблагодарни проекти.
      В този аспект винаги ме е респектирал със своята отговорност и с безпогрешния усет за подбора на ангажиментите си и за умелото насочване на артистичната си кариера.
      Робърт Редфорд е майстор на овладения жест и премерената мимика, на тънко нюансирания образ.
      Той е еднакво убедителен и като нарочената жертва Бъбър Рийвс в "Преследването" (1966) на Артър Пен и младия Уилям в "Кажете им, че момчето Уили е тук"(1970) на Ейбръхам Полонски, и като чаровен съпруг в "Бос в парка" (1967) на Джим Сакс, и като симпатичен бандит и измамник в "Бътч Касиди и Сънданс Кид" (1969) и "Ужилването" (1973) на Джордж Рой Хил, и като благороден герой в "Кандидатът"(1972) на Майкъл Ричи, "Великият Уолдо Пепър" (1975) на Джордж Рой Хил или "Цялото кралско войнство" (1976) на Алън Пакула.
      Такъв монолитен е и като знаковия ретроперсонаж Великия Гетсби от едноименния епос на Джак Клейтън от 1974 г., като смелия американски офицер във военната драма "Един мост повече"(1977) на Ричард Атънбъро, като изкусителния милиардер в нашумялата мелодрама на Ейдриън Лайн "Неприлично предложение" (1993), като легендарния бейзболист в "Роден талант" (1984) на Бари Левинсън или като мастития и храбър телевизионен бос, загинал на поста си в "Поверително и лично" (1996) на Джон Авнет.
      Робърт Редфорд се утвърждава колкото изненадващо, толкова и закономерно като един от най-добрите американски кинопостановчици, вървейки уверено по пътя към славата, очертан от великия му колега Клинт Истууд.
      Още с дебюта си "Обикновени хора"(1980) той печели "Оскар" за най-добър филм и режисура, а се налага безапелационно със следващите си значими творби "Фасулената война" (1988), "Там тече река"(1992), "Тв състезание"(1994), "Повелителят на конете"(1998) и "Легендата за Багър Ванс"(2000), радващи се на шумен успех сред публиката и подобаващ резонанс сред специалистите по света.
      Напоследък той разрежда участията си в киното, но независимо дали режисира себе си като лечителя Том Брукър в "Повелителят на конете" (1998), или е непокорният полковник Юджийн Ървин в затворническата драма на Род Лури "Последният замък"(2001), незаменимият профайлър Нейтън Мюр в "Шпионски игри"(2001) на Тони Скот, похитеният бизнесмен Уейн Хейс в драмата на Петер Ян Брюге "Катарзис" (2003), опърничавият свекър на Дженифър Лопес в "Недоизживян живот" (2005) на Ласе Халстрьом или си позволява лукса да озвучава кон (!) в прелестната мелодрама на Гари Виник "Паяжината на Шарлот" (2006), Редфорд е винаги на висота, работейки със завиден ентусиазъм и перфектен професионализъм.
      Редфорд не би изневерил на характера си, ако не бе създал прочутия институт "Сънданс" с не по-малко знаменития си кинофестивал, чрез който финансира алтернативното и авангардно щатско кино на младите и прохождащите таланти.
      Робърт Редфорд - този щедър и необикновен талант!
      Той можеше да се утвърди само в американското кино с неговите неизчерпаеми възможности, но и железни правила, без чието спазване нито едно филмово величие не получава място сред титаните на целулоидния свят.
      Днес кариерата на Робърт Редфорд е в своя зенит. Независимо, че на 18 август става на 70.
      Той е все така привлекателен и безупречен на екрана.
      Годините оставят и върху него неизбежния си отпечатък, но играта му е все така въздействена и уверена, както след дебюта му във "Войната също е лов" (1961) на Сидни Полак, творецът, разкрил най-пълно потенциала му в "Забранена собственост" (1966), "Джеремая Джонсън"(1971), "Такива, каквито бяхме"(1973), "Трите дни на Кондора"(1975), "Електрическият конник"(1980) , "Извън Африка"(1985), "Хавана"(1990)...
      Редфорд наистина остарява с царствено великолепие. Повече от очевидно е, че го очакват още предизвикателства и нови успехи.
      Докато му стигнат силите за превземането и на последния замък на злото...