Албена Димитрова - Денкова

социология

Литературен клуб | философия | страницата на авторката

 

 

НЕЛЕГИТИМНО НАСИЛИЕ И СПОРТ

 

Албена Димитрова - Денкова

 

      Насилието се явява едно от най-разпространените форми на нарушаване на човешките права, която пряко или косвено оказва въздействие на всички. Ние ежедневно се сблъскваме с насилието в такива мащаби, че това дава основание специалистите да наричат съвременното общество „общество на насилие”.
      Насилието съпровожда процеса на социализация на младите хора – в учебните заведения, при занимания със спорт, в свободното време, на улицата. Телевизионните програми, реклами, списания, видеоигри, музика и кино, също способстват за създаването на култура на насилие [3].
      Нелегитимното насилие може да се опише като незаконна употреба на сила за достигане на нечии цели, злоупотреба с власт и контрол (домашно насилие) или употребата на незаконни действия (насилие). Терминът насилие се ограничава до случаите на нелегитимност на насилственото въздействие и се оказва една от проявите на по-общото понятие сила [7].
      Прояви на нелегитимно насилие се наблюдават и в спорта, но неговите корени са преди всичко извън него [5].
      „Само държавата посредством правото, може да упражнява легитимно насилие посредством законите и институциите за социален контрол“ [7]. Легитимното насилие се свързва с инструментите на социалния контрол, използването на „принуда“ от държавата. „Социалното действие и поведение, което е в съответствие с правната уредба на обществото, е легално“ [10].
      Съществено влияние върху нелегитимното насилие оказват фактори като анонимността на съвременното общество, в което разрушаването и загубата на социални връзки и драстичната промяна в ценностната система е често явление [4].
      Факторите, които подпомагат проявата на насилие в спорта, са следните: насилие в социалното обкръжение, условията на живот, общуването с връстниците и медиите. Основно свързващо звено в системата „социална среда - личност” е степента на покритие между обществените и индивидуалните потребности от материален и духовен характер.
      Насилието е многообразно. В повечето случаи се явява като етична категория, като „зло” или „по-малкото зло”. Днес насилието е проникнало във всички аспекти на живота. То се явява като продължение всекидневните определящи:
      - в семейството (експлоатация на жените, диктаторски контрол и потискане на децата) и други;
      - в образованието (авторитаризъм на учителите, телесно наказание, забрана на различието в курса на обучение и преподавателски методи) и други;
      - в културата (цензура, забрана на новаторските мисли и насоки, забрани срещу публикуването и представянето на известни произведения, декрет посредством бюрокрацията и други) и други [12].
      Насилието в спорта от социологическа гледна точка представлява социално възпроизведено поведение, което е научено при взаимодействията му с другите. Мотивацията за такъв тип поведение може да бъде различна, като основна цел е избягването от отговорност [8]. Това е неадекватна социализация на социалния актьор по отношение на норми, ценности и правила на спорта и обществото [5].
      Хипотеза: допускам, че в процеса на изследването ще бъдат регистрирани различни доминиращи фактори на нелегитимното насилие, и влиянието им в спортната дейност.
      Целта на изследването е да се разкрие влиянието на нелегитимното насилие върху спорта - водещи фактори и особености на проява.
      От така поставената цел произтичат следните основни задачи:
      - да се разкрият водещите фактори и особености на нелегитимното насилие, и неговите проявления в спорта;
      - да се очертаят и анализират водещите взаимовръзки и взаимозависимости между спорта и нелегитимното насилие;
      - да се изведат изводи и препоръки за теорията и практиката на спортната дейност, с оглед превенция на нелегитимното насилие в спорта.
      Методика на изследването: проучване на литературни източници, наблюдение, беседа, контент анализ. Използвана е и специално разработена анкетна карта, посветена на проблемите за насилието в спорта и неговото преодоляване. Тя съдържа 28 открити и закрити въпроса.
      Методика на извадката при анкетата. Изследвани са НСА „Васил Левски” и ЮЗУ „Неофит Рилски”, различни курсове (1, 2 и 4 курс) и в двата университета. Подбора на анкетираните лица е на случаен принцип.
      Организация на проведените изследвания.
      Научните изследвания са проведени в Национална Спортна Академия „Васил Левски” и Югозападен Университет „Неофит Рилски”, през месец май 2011 година, а контент анализа за периода 01.02.2011 – 28.02.2011 г.
      Обект на изследване са: спортисти студенти, практикуващи различни видове спорт - 134: 73,1% са мъже, 26,1% - жени; 86,6% от 19 до 23 години, 7,3% от 24 до 28 години, 0,7% от 29 до 32 години.

 

 

      Анализ и интерпретация на резултатите:
      Данните бяха подложени на математико-статистическа обработка [1,2,9] с помощта на програмата SPSS 19. Получените резултати са обработени чрез изчисляване на абсолютната и относителна честота при едномерно и многомерно разпределение на данните.
      На базата на експертна оценка при анализа на получените резултати фокусирах вниманието си към някои основни фактори и въпроси, свързани с нелегитимното насилие и спорта.
      Факторите, които влияят за проявите на насилие, са свързани със семейната среда, социализацията на личността и спортната дейност.
      На въпроса „Познавате ли спортисти, жертви на психологическо насилие в семейството?“ 63,4% от анкетираните споделят, че „не, не познавам жертви на психологическо насилие в семейството”, съответно 48,5% мъже и 14,9% жени.

 

 

      Предполагам, че има обективни причини за посочените отговори. Според мен някои от тях може да са свързани с пряко участие в психологическо насилие или да са негови жертви. В някои семейства доминират отношенията „съперничество”, „псевдосътрудничество”, а в други „изолация”.
      Често „бунтарското поведение” на спортистите и взаимоотношенията с родителите само по-себе си може да стане причина за усложнения и конфликти в семейството. Съществен проблем в техните взаимоотношения се явяват трудностите при предаването на културните норми и представянето им от едно поколение на друго.
      Развитието на агресивното поведение може да се разглежда както като функция на генетични влияния, така и на влияния на средата. Смятам, че вероятността даден акт на агресия да последва ситуация на фрустрация е до голяма степен повлияна от съставните части на ученето, т.е. моделирането и подкреплението в семейната среда.
      Резултатите от изследванията в няколко насоки навеждат на някои предположения, че те се влияят от унижения, смущения, срам, на едно по общо равнище изследванията се свързват с нежеланието да отговорят на въпроса.
      Анализът на получените резултати относно въпроса „Виждали ли сте спортистите студенти като обект на нежелани, обидни разговори?“ на студенти, практикуващи различни видове спорт, отграничава следните основни моменти.

 

 

      Забелязва се разлика между общото мнение на спортистите и това отделно на мъжете и жените. Според 35,1% от анкетираните поставят на първо място отговора „не, не са били свидетели на такива разговори” в социалното си обкръжение, същевременно, 26,9% от мъжете споделят, че са присъствали на такива разговори, но рядко (1-2 пъти през годината), за разлика от жените едва 6,7%.
      Но, 24,6% от мъжете и 9,7% от жените дават отрицателен отговор. Смятам, че тенденцията към достигане на целта е толкова силна, че поражда нежелано поведение. Силата на тенденция на достигане или избягване варира в зависимост от силата на мотива, на който те се основават.
      Социално-емоционална ориентация забелязвам в отговорите мъже – жени. Върху основата на резултатите от анализа се вижда, че жените са по-рядко носители на агресия отколкото мъжете. Резултатите показват, че мъжете два пъти повече от жените реагират с агресия и ответно неприемливо поведение.
      Различните концепции за мъжките социални роли привличат вниманието върху социалното научаване на пола и стереотипите в поведението. Медиите, културата и спорта, предлагат на мъжете предимно агресивни модели на поведение.
      Зависи и от вида спортна дейност: индивидуална или колективна. Високата агресивност навярно е своеобразен начален сигнал за пренасяне на агресията и сред публиката.
      В съответствие с разбирането, че в сферата на социалното не всичко може да се опише чрез възможностите на количествената информация, изследователската работа бе продължена с възможностите на качествен метод. Приемам, че това е начинът да се получи цялостна картина на ситуацията в областта на изследваната проблематика.
      „Контент анализът” е най-подходящият метод за улавяне на промените в социални ценности и норми, в образи и стереотипи за „другия”. Той включва анализ на съдържанието на материали в периодичния печат за насилието в спорта, включително и спортната публика [6]. Чрез контент анализа е набрана информация относно идеите в посланията, изказани от дадена личност или организация по повод разглеждания проблем. Методът надхвърля рамките на текста и се насочва към социалния контекст, към социалните норми и ценности, предавани чрез текста.
      Контент анализа на вестниците „7 дни спорт” и „Тема спорт”, са разглеждани във връзка с медиите като един от основните фактори, подпомагащ проявата на насилие в спорта.
      Изследваните спортни вестници са ежедневници с различен брой страници в зависимост: от деня, седмицата, спортните мероприятия. При спортни събития с голям интерес броя на страниците се увеличава.
      Акцентът на изследването беше насочен върху видовете насилие и проявите му в спорта. Във вестник „7 дни спорт” има 17 публикации, свързани по различен начин с насилието и агресията в спорта. Във вестник „Тема спорт” публикациите са 21, за същия период. Част от статиите са с преобладаващо констатиращи, конкретни спортни събития и различни прояви, свързани с агресия и насилие в спорта.
      Прави впечатление, че и в двата вестника, на първо място с 18,4% (във вторник и събота) са с преобладаващ брои статии, свързани с темата на изследването. Смятам, че това не е случайно, тъй като до голяма степен съвпадат с кръговете на вътрешното първенство по футбол, както и отразяването на други спортове и първенства.
      В 52,6% от публикациите наблюдаваме балансираност на дискусията, което според мен се дължи и на професионализма на спортните журналисти, както и компетентните събеседници, с които провеждат интервюта. В 28,9% са небалансирани, забелязва се пристрастност при отразяването на събитията.

 

 

 

       ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

      За обществата в преход е характерно разпадането на старата нормативна система и в същото време нестабилността на новата нормативна система, и съответстващите й институции. В такава ситуация се наблюдава криза в социалната интеграция. Хората следват „нов” морал, ценностите и мотивите им вече са други.
      Научаването на агресивни прояви се осъществява във всички сфери на социалния живот в: семейството, обучението, спорта и работата. Съществено място заемат и средствата за масово осведомяване. Един от въпросите, свързани неизменно с нелегитимното насилие, е семейството. Тук действат множество фактори комплексно, но не винаги в единство и хармония.
      Трудностите в спорта и новите форми на различни отношения се преживява, както от спортистите, така и от възрастните. Често, те не са готови към разширяването на правата на подрастващите и действат по-силата на инерцията. Така често във връзката се съхранява зависимостта на спортиста от родителите и тяхната реална неспособност от самостоятелни действия и решения. Приемам, че в основата на конфликтите в семейството са разногласията между представите на спортистите и специфичните потребности, които имат, от друга страна са представите и очакванията на другите членове на семейството към тях. Често насилственото поведение на спортистите студенти е продължение на една фатална семейна „традиция”.
      „Спортът може също да мобилизира най-доброто и най-лошото в хората. Трябва да видим как може да помогнем на спорта да развие напълно позитивния си потенциал, като обуздаем тези негативни явления, които увреждат полезните му влияния. Можем да направим осезателен напредък към превенцията и намаляването на всеки вид насилие в спорта”[11].
      Нито едно решение не може да осигури цялостното разрешаване на комплексните социални проблеми, първичната превенция срещу насилието чрез обучението в „персонална сигурност” и „защитно поведение” е нещо, от което трябва да се започне. Такава навременна интервенция, може да има дълготрайни последици, както за индивидите, така и за обществото като цяло.
      Паралелно с това се усвояват и поведенчески техники и умения, които водят до засилване на самочувствието и самоувереността. Този модел за самозащита изгражда адекватна поведенческа стратегия за справяне с кризисни ситуации от всекидневието.

 

 

 

 

 

---

 

 

Литература:
1. Гигова, В., Р. Дамянова. Статистически методи в спорта. С., 2012.
2. Гоев, К. Статистическа обработка и анализ на информацията от социологически, маркетингови и политически изследвания със SPSS. С. Университетско издателство “Стопанство“. 1996.
3. Димитрова, А. Теоретичен анализ на насилието в спорта. В: Личност, мотивация, спорт. т. 14. С., 2009. с. 106.
4. Димитрова-Денкова, А. Насилието в спорта. В: Социология и икономика. бр.3. Висше училище КИА – Пловдив. 2011.
5. Димитрова-Денкова, А. Изследване на феномена насилие в спорта. В: Личност, мотивация, спорт. т. 12. С., 2012.
6. Димитрова-Денкова, А. Нелегитимно насилие и спорт. В: сп. „Литературен клуб“, www.litclub.bg, рубрика Философия, подрубрика Социология. София, 2013.
7. Златанова, В. Нелегитимното насилие. ИК „КВАЗАР”. С. 2004. с.13-21.
8. Златанова, В. Социология на отклоняващото се поведение. „Просвета”. С. 2005. с. 59, 73.
9. Маргаритова, В. Спортна статистика. Пловдив. 2002.
10. Проданов, В. Насилието в модерната епоха. Изд. „Захари Стоянов“ и УИ „Св. Климент Охридски“. С. 2003. с. 22, 28.
11. Форум на високо ниво срещу насилието в спорта. ЕФА и Европейският съюз. 29.11.2007.
12. The Dictionary of New Humanism. (http://www.New humanism.org.uk/dnv/non-violence.htm). 6.05.2011.

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. януари 2013 г.
г1998-2013 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]