Б. Пеневу

Спят вечните води, безбрежните води - бездънни,
но в тях се не оглеждат небесата звездни,
         и бродим ний наоколо безсънни,
         и тръпнем пред безмлъвните им бездни.

Спят вечните води, бездънните води - безбрежни,
над тях се не навеждат хоризанти мрачни. . .
         И впиваме ний поглед безнадеждни,
         и тръпнем пред догадките си здрачни.

Предвечните води, всевечните води - кристални,
бездънни и безбрежни, призивно прохладни. . .
         Но страх ни е да пием, нас - страдални,
         безсънни, безнадеждни, знойно жадни.
 
 
 
 

Пейо Яворов | Литературен клуб