Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Шеста част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

VII. ШВЕДЕЦ

 

 

           Стремски и Невянка останаха сами. Те гледаха тълпата пред себе си, заградила една улична певица.
          - Ах, забравих да ти кажа - рече живо Стремски на жена си и бръкна в пазвата си: - днес получих картичка от Енчева: сгодили се с рускинчето!
          И той подаде на Невянка печатано годежно известие на френски.
          - Прекрасна двойка - каза Невянка. - Ето една чужденка, каквито бих желала да спечели много България. Да се поздравят.
          - Действително мили хора, ние имаме най-приятни впечатления от тях... Ето този Енчев: радикална противоположност с Шопова по възрението въз науките. Той гледа на нея от идеална точка и не крия, че ми е по-симпатичен от нашия любезен, но крайно практичен Шопов... - каза Стремски.
          - Ние и тука вече имаме изредни познайници - от Швейцария.
          - Да, мадмуазел Дебройе и майка й.
          - Ще ги посетим ли?
          - Ще ли имаме време? Париж и уличния му живот тъй са интересни и ни поглъщат всичкото време, щото надали ще намерим случай да подирим тия любезни парижанки.
          - После, и неудобно е да си натрапваме познанството на този руски граф. А quel titre? Ако да беше да видим един българин - да.
          - А тия мили френкини, които още не могат да налучат отечеството на Брадлова и смешат България с Русия и Русия с България!... Ох, те бяха божествени на парахода.
          - По невежество в географията французите нямат равни. После от всичките европейски народи те най-малко пътуват по чужди страни...
          - Например оня, шведецът... - каза Невянка - беднякът: видя ли го днес в каква кръчма проста обядваше на Монмартър?
          - Да, той ще е някой сиромах турист, скитник... А аз най-напред го зех във вагона за висок чиновник от София. Още тогава си рекох: как е възможно такъв шикозен господин, който ходи с цилиндър там, да се гуши в третия клас, в тая теснотия, задуха, неудобства... и то още при невероятно намалените цени.
          - Да, аз не мигнах цяла нощ от теснотия. Само заранта, като минахме във втория клас, аз видях малко слободица.
          Заръчаха си още пиво. Невянка преглеждаше една илюстрация, когато Шопов дойде.
          - Видях се с Панаретова - каза той. - Пристигнал е преди една неделя от София.
          - Кой е този Панаретов?
          Шопов обясни, че е началник на отделение в едно министерство и че е дошъл с командировка тука, по която след една неделя ще тръгне за Лондон, дето ще се бави петнайсет дена.
          - Практичен брат този Панаретов - добави Шопов ухилено; - той е вечно в благоволение: той е с оная партия, която е на власт. До пладне е Илия, от пладне - Алия. А командировки - постоянно. От сегашната ще удари три-четири хиляди лева... Знай Аврам де зимуват раките... Той ми каза, че сега си гради къща и тъкмо му трябваха пари... Практична България... Мене ми се струва - но това entre nous, - че той е измислил и тая командировка нарочно да си спомогне за къщата... Надул е министърът си. Защото командировката е за такава дребна и банална работа, щото се зачудих, когато ми каза. Ловкий человек, късо!
          Шопов продължаваше да гълчи с буйни махания по двайсет още други теми, когато отиваха към хотела "Trois Princes". При вратата му той се прости с другарите си и се изгуби из блясъка и шума на Avenue de L’Opera.

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. „Стрелец“, София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]