Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Трета част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

XXIV. СЕЯЧ НА БЪДЕЩЕТО

 

 

           Прихождането на нови гости прекъсна за кратко време речта на Благодумова. Те бяха пак селяни и попът селски, у когото беше слезнал Благодумов, като у стар познайник и горещ либерал. Попът водеше и тях тука, за да чуят Благодумова. Благодумов скокна, ръкува се много любезно и дружески и с тия приятели, които му бяха неизвестни, и като видя, че на вратата се показаха две селянки с деца бледни и сополиви в ръце, дошли за доктора, спусна се и децата да цалува по бузите, мислейки, че принадлежат на сродници Иванчови. После притегли попа и шопите да седнат при него и продължи да приказва. Досега никой се не вреди да каже две думи. Стремски мълчаливо слушаше. Благодумов му хвърляше сегиз-тогиз покровителствени погледи... По едно недоразумение той го взе за местното учителче, от партията също, и затова не се стесняваше в агитационната си беседа, която се пъстреше постоянно с думите "либерали" и "консерватори". В понятието на простите слушатели тия две думи събуждаха съвсем смутни и чудовищни понятия. За либералите се догаждаха, че са хора много добри и благородни и малко протестанти; но консерваторите им се представяха някакви зловещи и черни каракончовци, дошли само да смучат кръвта на сиромасите. Един от селяните, първенец, за да успокои съвестта си, поиска да разбере той какъв е. Благодумов му отговори, че, разбира се, и той е либерал, и Иван е либерал, и всички, дето са тука, са либерали и добри хора... Всичките земледелци, всички, които сеят и орат земята, са либерали.
          - Виж, и затова е името ви либерал. Либерал, който либи ралото! - поясни хитро Благодумов.
          Селяните клюмнаха утвърдително. Сега това филологическо тълкуване им направи ясен, като божи ден, въпроса и ги убеди, че те от бога са дадени да бъдат "либерали". - "Кой не либи ралото? Който не иска да яде,той го не либи..."- забележи попът, също възхитен от мъдростта на софийския гост.
          - Ами консерватора, какво е то? - попита друг.
          - Сетих аз! - извика попът, като погледна хитро наоколо си.
          Но всички очакваха отговора от кандидата, вперили очи в него.
          Благодумов се чешеше в тила и хилеше, па каза лукаво:
          - Това дядо поп ще ви изтълкува!
          И той усмихнат се обърна към Гурка да го гали и му говореше нещо, додето попът разчленяваше на любопитните избиратели с нищожни изменения думата консерватор, която се оказа българска съставна дума с много ясен смисъл.
          Гръмовит и весел смях посрещна каламбура, съвсем във вкуса на селяните.
          Подир това убийствено доказателство консерваторите окончателно пропаднаха в мнението на шопите.
          Тоя път филологията дойде на помощ на политиката.
          Но Благодумов не се благодареше на тоя повърхностен успех, дължим само на теоретически охулвания министерството и на ловките игрословия и присмехулства въз консерваторите: като практически човек той искаше да ги убие в мнението на избирателите си чрез хитро експлоатиране техните лични недоволства или случките из техния ежедневен живот, затова, като гълчеше с Гурка, когото неусетно пак тури на коляното си, той внимателно даваше ухо на разговорите, за са се възползува от първия повод да употреби новата си тактика. Тоя повод скоро му се даде - от друго място.
          Влезна опълченецът и обади, че приставът иска да влезе вътре.
          Благодумов разбра, че представителят на властта иска да побърка на политическото им събрание. Той се разсърди и от името на домакинът заръча да му откажат. Иван одобри.
          Опълченецът се върна и каза, че приставът не иде на гости, а желае да иска някои обяснения от Иванча за спречкването му с потерята днес. Действително, старшият на потерята беше дал заявление против Иванча, на чието попречване приписваше изтърваването убийцата из Бучинския хан. Потерята утре си отиваше назад и приставът, за да се осветли върху работата, искаше да чуе и обясненията Иванчови по това сериозно обвинение. От уважение към селския първенец и утрешния депутат пак той не го повика в канцеларията си, а Дойде сам в къщата му.
          Щом чу, че полицейският началник в Искрец иде по служебно дело, Благодумов кипна. Как? Нощно време властта влиза в домовете да плаши и тревожи почтените хора? Насилие над неприкосновеността на личността и на жилището! Habeas corpus! (Той спомена тия думи.) Тъпчене конституцията, унищожение правата на народа, нощно разбойничество въз мирните граждани от консерваторските полицаи! Ето доде се достигна! Това правителство остави турците назад в произволи и башибозущина! И цял поток ужасни обвинения, хули, жигосвания...
          Селяните възнегодуваха. Те никога не бяха повярвали, че това правителство е способно за такива злодейства, ако да ги не бяха видели с очите си! Иванчо, ядосан, сочеше юмрука си към вратата. Слисаният пристав беше побягнал още по-рано, щом забележи бурята...
          И Благодумов, още настръхнал, тържествующ кълчеше ръцете си от самодоволство.
          Стремски вътрешно се възмущаваше от Благодумовото комедианство. Но той намери за добре да се не меси в едно политическо събрание, на което е чужд и на което случайно по доверие присъствува.
          От дума на дума селяните дойдоха до данъците и естествено намираха ги тежки. За това ли беше Освобождението, за да плащат пак данъци?
          Това стигаше.
          Благодумов се хвърли въз данъците с остървението на един тигър въз жертвата си. Как? - Данъци? Това правителство иска данъци, за да си плаща тлъсти месечини и да се гои? Да оголва народа? Не давайте данъците! Да видим какво ще ви сторят! Либералите нито щяха да помислят такова нещо... данъци. И да искат - съвсем леко нещо, една шушка. На земледелците трябва да се дава, а не да се иска! Защото хляба, който ядем, е техен пот!...
          Тия добри думи много се харесаха на събранието. Та тоя челяк лови звезди с устата си! Не, в неделя трябва да изберат Благодумова с Иванча.
          И Иванчо се възхити. Само едно малко съмнение му дойде. Като се не плащат данъци, отде ще се плаща на княза, на войската? Но тия неудобни въпроси остави за друг път да си ги разреши, а сега се отдаде на общото увлечение и на надеждите за златното бъдаще, за което и той щеше да бъде виновник.
           Стремски скърцаше зъби, но и тоя път се удържа... Той знаеше, че ако зине да възрази и да протестува против тоя разврат на едно девствено още население, негодуванието щеше да му изтръгне из устата думи, за които после да съжалява.
           Само един Гурко, по-смел и по-откровен от всичките, налагаше наказание Благодумову, като му тегли постоянно, додето говори, брадата, с едно звярско наслаждение, на каквото са способни само децата. Бедният Благодумов оставяше мъчителя да си върши работата, решен да покаже по всеки начин своята симпатия към селските деца и уважение към бащите им.
          Въпросът за данъците доведе въпроса за горите. Един шоп се оплака, че го глобил лесничеят (тъй казваха тогаз горските надзиратели), задето отсякъл млади дръвчета да си изгради плет. Тука всичките селяни хванаха да се плачат. Благодумов се вдъхнови. Нова причина за гръмове и молнии против правителството. Подир като обира народа чрез тежки данъци и го мори от глад, мори го и от студ! Горите! Защо ги е дал бог, ако се не сечат? Господар на горите е народа, а не жандарите! Да глобят селяните за отсечени дървета? Такива дивотии и в турско време не ставаха! Утре това глупаво правителство може да заварди и водите, може да тури глоби и за въздуха, че го дишаме!... Позор и срам!
          От всичките политико-икономически теории на Благодумова тая най-много дойде по вкуса на присъствующите и им се видя най-лесноосъществима. Тука вече никакво питане не се пробуди в ума на Боримечката. Работата проста. Тури либерално правителство и извивай брадвата колко щеш. Свобода!

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. "Стрелец", София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]