Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Шеста част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

XII. НЕЧАКАНА РАЗВЯЗКА

 

 

           Положението се обръщаше в трагическо - по-скоро отколкото си въобразяваха. Из пътя приятелите разменяха мислите си и предположенията си. Брадлов е бил вероятно последван и уловен от властта по оплакване на някои от кредиторите, които трябва да бъдат повече от двамата, случайно узнати от Стремски. Това приключение туряше край на злочинствата му и завинаги залепяше позора на челото на тоя жив и способен момък, оставил се на влечението на лошите страсти. Репортерите добиваха материал и още тая вечер вестниците щяха да загърмят и извадят на публичното презрение един българин студент. Това беше най-тежкото в тая история. Стремски мислеше и за начина как да се помогне на бедния негов едногражданин. И за тая цел той би отложил тръгването си. За дълговете - имаше лек - той сам би станал поръчител, додето Рачко ги заплати; но се боеше да няма в живота Брадлов и някое углавно престъпление.
         - Не вярвам такова нещо - каза Шопов - освен лъжливата графска титла... Но той се е представил не френски, а иностранен граф. Френската власт ще се отнесе в тоя случай снизходително пред факта, че българите студенти се радват на добро име досега... Във всеки случай Брадлов ще лежи поне две недели в затвора, доде се изпълнят разни формалности по опрощаването и пускането му. Това ще му бъде за обеца.
         Стигнаха в участъка.
         Комисарят ги въведе най-напред при полицейский следовател и му разправи, че и двамата тия българи познават престъпника.
         - Ще имате, господа, очна ставка - каза следователят след получаването показанията им, па заповеда` на един стражар да доведат Брадлова.
         Подир две минути вкараха арестувания.
         Стремски и Шопов го погледнаха, па се изгледаха поразени.
         - Панаретов! - извика Шопов.
         - Шведецът! - извика Стремски.
         Действително, изкараният пред тях не беше Брадлов, а Шоповият познайник Панаретов, същият, който във вагона се прекара за шведец.
         Панаретов, страшно засрамен, извини се пред Стремски за глупавата си постъпка в железницата и го помоли да извади из заблуждение полицията, която по погрешка го зима за Брадлова и още го набеждала, че си прикачил титлата "конт".
         - Негова милост е Панаретов, българин, и той ми беше другар в железницата - каза Стремски.
         И Шопов удостовери личността Панаретова.
         Следователят, преди това още наполовина подозрял измамата на полицията, сдъвка едно ругателство против полицейския агентин, който бе довел едного вместо другиго, помоли Шопова и Стремски да подпишат краткия протокол на показанията им, иска извинение от Панаретова за това прискръбно произшествие с него и ги отпусна.
         А то беше произлязло по следующия начин: тая заран отиде Брадлов в хотел "Данемарк" и завари там Панаретова, принуден да отложи тръгването за Лондон, въпреки предишния си план. Скъпливият Панаретов се отърва само с един наполеон. Брадлов излезе сърдит и влезна в писалището на хотела, за да удари на баща си една депеша. В тая минута двама полицейски агенти се явяват там и съобщават на гостинничарката, мадам Рашел, да предупреди жилецът в № 28, че полицията желае да го види.
         - Господин Панаретова ли желаете?
         - Господин Брадлова, госпожо.
         Произлезе недоразумение.
         Брадлов разбра веднага, че е бил съгледан от някой свой измамен кредитор, като е влазял в хотела "Данемарк", който помислил, че е открил жилището му, и заявил в ближния участък. Той се обърна към агентите и госпожа Рашел спокойно:
         - Напразно се препирате, господа: Панаретов и Брадлов - е същото нещо. Това е едно славянско име, което се произнася двояко.
         И когато госпожата тръгна към стаята на Панаретова, последвана от агентите, Брадлов зимаше по четире стъпала изведнаж надолу из каменната стълба.
         Закаран на полицията, в продължение на пет часа Панаретов бе три пъти изпитван, за да се признае, че е конт Брадлов. За заблуждението на полицията спомогна и това още, че той беше чернокос като Брадлова - макар и мургав - и самото му име, което за френското ухо, кой знае как, имаше голямо съзвучие с "Брадлов".
         При всичкото негодувание, което им вдъхваше Рачковия син, Стремски и Шопов не можаха да не усетят задоволство, че се е изтървал. Шопов обаче вярваше, че той няма да избегне от полицията.
         Когато се върнаха в хотела "Trois Princes" намериха Невянка, че приготвила всичко за път. Случката с шведеца много я разсмя.
         - Но защо ни той мистифицираше във вагона - това не мога да разбера - казваше Стремски.
         - Не сещате ли се? - каза Шопов. - Именно, се е срамял от циганията си, като се е тъпкал в третий клас при такива големи командировачни пари, и не е искал да се запознава и да се открие кой е и какъв е. Престорил се е прочее на шведец, а той е чер като корфиотин!... Ах ти, Панаретов! Ах, вариклечковска България!
         И Шопов се кискаше неудържимо...

 

 

         След малко и троицата потеглиха за гарата.


- - - край на част шеста  - - -

 

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. „Стрелец“, София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]