Иван Вазов

"Нова земя", Роман, Шеста част

Литературен клуб | към съдържанието | други произведения на Иван Вазов

 

IV. ГАНЧО КИРКОВ

 

 

           На сутрешния ден по три часа подир обед - утринта бяха употребили за посещение Ферней - Стремски и Невянка зеха кола и се запътиха към жилището на Киркова. Найден считаше за свой дълг да види синът на приятеля си, да разбере как е, за да разкаже на баща му, като се върне в Пловдив. По казването на последния Ганчо следваше от две години правото, най-напред в Цюрих, после в Женева и живееше на свои средства, икономисани от учителствуване в Южна България. Баща му, много угрижен по едно време от Ганчовия радикален ум и бъркане в социализъм, поради които изгуби службата си, сега се благодареше, че син му се е вразумил и ще си обезпечи почтено поприще в Южна България. На неговата бащинска любов Цюрих се струваше като горнило, което ще пречисти Ганча от опасната умствена зараза, а Женева ще изкара от него най-хрисим и добродушен данъкоплатец румелийски.
         - Господин Кирков дома ли си е? - попита Найден швейцареца, стар господин, с побелели бакембарди и бръснати мустаци, у когото Ганчо живееше.
         - Няма го сега - отговори домакинът.
         - Ще си дойде ли скоро?
         - Кой знае.
         - Той е на университета?
- Какъв университет! На конгреса! - каза кисело домакинът, като избъбра в зъбите си: "С този sacré българин нямаш освен безпокойствия".
         И той погледна чужденците с поглед, който ги канеше да си отидат.
         - Жално, че го не намерихме сега Киркова: не щем да успеем да дойдем пак - каза Найден, като бъркаше в пазвата си да извади визитна картичка.
         Швейцарецът разбра по говора им, че има работа с чужденци.
         - Може би вие сте съотечественици?
         - Да, и близки познайници. Желаем да видим господин Киркова.
         Видът на Найдена и Невянка, който показваше хора охолни и заможни, измени разположението на стария господин.
         - Радвам се, радвам се, господа! Добре пристигнали и навреме да ме избавите от неприятности, в които ме туря вашия добър monsieur Крикòф. Три месеца не е платил! Това значи, че няма да плати, това значи, че... Моля, моля, влезте. Почакайте го тука. Аз ще го извикам monsieur Крикòф. Той особено сега ще е рад да види българи богати, както и аз...
         И той бутна една врата и покани ги да влязат.
         Те се озоваха в Кирковата стая.
Бедна, с вет, изтрит мобел. На масата, напластен до стената, безредно висок куп книги, списания и вестници. Това беше библиотеката. Няколко фотографически образи и гравюри, окачени над леглото - тясно, с оваляна възглавница и одеяло. Един олупен гардероб с дрехи, вероятно скъсани - в хармония с всичко остало. Един изглед на оскуден живот и свободна бедност царуваше в това душно студентческо гнездо.
         Като чакаха, гостите неволно преглеждаха библиотеката и при прочитането заглавието на всяка книга те се поглеждаха. Имаше защо: книгите бяха сè социалистически, списанията - социалистически, вестниците -социалистически; един от тях в бандерола. Невянка зачудена видя, че беше надписан: Г-н Борис Шамуров, Пловдив, в портретите на стената гледаха космати несресани глави, вероятно на някои велики хора, неизвестни Найдену. А това бяха апостолите на социализма, идолите на Ганча Кирков.
         - В един дол ходят за раки с Бориса - каза Невянка.
         - Туй момче е пропаднало - бедният бай Иван, той се тъй радваше! - каза Найден.
         - Постарай се да го вразумиш.
         - Невенке, аз ще го чакам тука. Ганчо може да се забави, ти иди през това време да си направиш покупката. Ти ме чакай на остров Русо...
         Едвам жена му беше излязла, появи се Ганчо. Той беше една жива илюстрация на армията на отрицанието и денгубството, набрано в средата на българската младеж. Вет, бледен, пуснал дълга коса, с горещ поглед, с нервна физиономия. Ганчо поздрави приветливо госта, когото позна веднага, засрамен малко от неугледността на жилището си.
         - Ето моето Робинзоново жилище, извинявайте! - каза той, като Найден седна на края на леглото му.
         След първите обикновени разпитвания и отговори Стремски попита студента:
         - Вие идете от някакъв конгрес?
         - Да - отговори късо Ганчо.
         - Какъв е този конгрес?
         - Социалистически. Имаше интересни разисквания.
          - Вие посещавате тия събрания?
         - Да.
         - А университета?
         Ганчо помълча.
         - Но вие тогава няма да свършите скоро правото, както мисли баща ви...
         - Аз напуснах правото! Ще уча политическа икономия.
         - Подир двегодишно следване? Защо променихте? - извика Стремски.
         - Защото не чувствувам наклонност да ставам адвокатин, нито съдия. И двете тия професии са паразитни - каза Ганчо, като си разправи с пръсти голямата коса. Той говореше с убеждение и смело.
         - Върху това може да се поспори, господин Кирков: но вий по кой начин мислите да служите най-полезно на отечеството си?
         - На обществото тоест? За нас, социалистите, няма отечество, има човечество.
         - Вие играете с думите, вие не можете да чувствувате правдата на това, което говорите... Кога свършите, де ще идете?
         - В България.
         - Че защо не идете в Никарагуа?
Ганчо разбра иронията на този въпрос, който изкарваше парадоксалността на горните му думи, и леко се изчерви.
         - Впрочем, аз съм ви дошел на гости, а не на препирня по социализмът... При това вие имате на помощ цял арсенал там на масата и аз без друго бих изгубил сражението - усмихна се Найден.
         - Да, тук са авторите, които са писали най-авторитетно за социализма, най-знаменитите философи-социолози - каза Ганчо, като погледна гордо книгите си.
         - Ще ги носите ли и тях в България?
         - Да.
         - Оставете ги тука, господин Кирков: в България има други потребности и жажди, там трябват яки мишци и здрави умове - да създават новия живот. У нас няма работа още философията на отрицанието; занесете там философията на трудът, на честните усилия към нравственото повдигане на обществото.
         - Ние ще занесем революцията!
         - Вие няма да произведете социална революция в земя като България, но без друго ще изкилите умовете на младежта, както вас други изкилиха. Откажете се от това увлечение, вие губите времето си... Вие ще оскърбите дълбоко баща си, а за вас си приготвяте едно бъдаще, пълно с излъгани сметки и горчиви разочарования. Вие сте честна душа и постоянно ще дохождате в конфликт със себе си и в противоречие с проповедите си.
         - Защо?
         - Вие ще се върнете у нас, неприготвен ни за служба, ни за свободна професия, които вие презирате... Вие няма да идете да орете и копаете, нито ще фанете занаят - защото живият труд ви е мъчен и не прилича на заучена гладка фраза. Как ще живеете? Вий трябва да живеете пак за сметка на някой чужди труд, на някой чужди пот, без да давате в замяна своите.
         Ганчо възразяваше живо. Личният въпрос не е важен. Личността може да е слаба, но идеята е велика. Това е важното. Той ще развива в България социалистическата деятелност. Той ще основе вестник, той ще бъде борец, апостол. Ще гони плесента! Долу религия! Долу закони! Долу собственост! Социализмът въз развалините на днешното общество ще съгради новото идеално здание, ще закрепи основите на всеобщото равенство, на всемирното щастие. Няма господар, ни раб! Христос е сам бил социалист. Нека Стремски да дойде да послуша в конгреса... Стремски му отговаряше. Социализмът, като идейно течение, представлява явление сериозно в наше време. Той можеше да плени един млад ум чрез великодушната мисъл, която лежи в основите му. Той си го обяснява в Западна Европа - люлката му - на чиито икономически и социални условия той е плод; но Стремски се чуди каква работа има социализмът в България. На България трябват сега мозъци с трезви мисли, глави, пълни с положителни знания; трябват наставници, които да възпитават младото поколение в човещина, да му образуват характер; трябват мъдри мислители, които да ръководят умовете към доброто и към напредъка! Какво не трябва? Трябват сили, знания, куражи, самоотвержености, които да градят, създават, оживотворяват - не да разстройват. Трябва да се въцари великата любов към труда. Трудът, който да покрие със златни ниви нашите безконечни изоставени полета, да раззелени с гора нашата оголена земя. Да, великата любов към труда трябва да се посее в сърцата ни. Кирков ще сее социализъм! Това значи да предлагаш на гладният вода, за да се насити. И да беше само вода...
         Вратата се почука и влезе стопанинът.
         - Ах, ето, господине любезни, моят жилец. Има голям ум, голяма коса, голяма гордост, но за нещастие съвсем няма пари. А ето в коя точка само хората могат да бъдат в хармония... Потрудете се да му внушите, на monsieur Крикòф, че той може да приеме без унижение, щото вие да заплатите, като добър вуйчо, дългът му, който не е колосален, ей богу... - казваше словоохотливия швейцарец с приветлива усмивка на лице, назначена да смекчи резкостта на искането му.
         Стремски успокои стопанът, който побърза да излезе с учтиви поклони.
         - Господин Кирков, свестете се - обърна се пак Найден към студента. - Аз съм бащин ви приятел и ви давам най-сърдечния съвет; вие ще загинете, грубата действителност ще направи пух и прах вашите мечтания да работите в България. Вий искате да станете апостол на социализма у нас; бъдете полезен труженик, бъдете добър българин: то е по-велико, защото е по-честно. Аз ще ви улесня, ще ви заема... - да се освободите от тия неприятни грижи. Обещавам ви в Пловдив да ви издействувам стипендия; обещайте ми да продължавате курса на правото и да се опростите с всичко друго.
         Студентът помисли.
         - Не мога - каза той.
         - Защо?
         - Не се отказвам от принципите си.
         - У вас има една лъжлива гордост. Животът ще я сломи, както ще сломи и характера ви. Вие ще се каете, но късно и когато се намерите в безизход.
         - Тогава има едно средство.
         - Какво?
         - Револверът - усмихна се пресилено Ганчо.
         Стремски излезе смаян. Той позна, че този млад дух, болезнено възбуждан от прочети раздражителни и не добре смелени, неуравновесен, изплеснал се из пътя на правилната и здрава деятелност, прекарваше опасна криза, отчужден от всяко освежително влияние и от топло участие, което би го поднело... Той заплати долу на стопана дълга, предплати за нови три месеци и излезе, силно наскърбен за синът на приятеля си. С тия мисли той неусетно дойде до остров Русо, обиколен от зелените вълни на Рона, дето Невянка четеше под тополите Journal de Génève...

 

 

 

следваща глава

 

Електронна публикация на 26. юни 2000 г.
Публикация в кн. „Нова земя“, Иван Вазов, Изд. „Стрелец“, София, 1994 г.
г1998-2015 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]